Чудо

Понякога се замислям какво е да си друг? Да живееш чужд живот по друг начин… Но как друг, това съм си аз, другите си имат техни неща и няма как да погледна в живота им. Бестселърът „Чудо“ на Ар Джей Паласио ни дава възможност да поживеем макар и за кратко един чужд и необикновен живот – на неповторимия Оги.

Оги е прекрасен, силен, обичлив, искрен и истински.Оги е роден с лицеви аномалии, някаква невероятна случайност е подредила нещата така, че хромозомите на родителите му не си подхождат по възможно най-ужасен начин и той се ражда почти без лице. В множество хирургически операции, които преживява като малък, лекарите успяват да „сглобят“ лицето му, което далеч не е като на всички останали. Обикновено когато стигна до този момент в описанието на книгата събеседникът ми започва неистово да маха с ръце и да казва: „А, не, не искам да го чета това.“ А трябва. Защото не съм срещала толкова силен човек като Оги, който успява да живее, мисли и обича въпреки тази своя карма.

Оги е неповторимо дете, пълно с хумор и осъзнатост как точно го приемат. Именно с тези качества той трябва да прекрачи прага на училището, където ще за почне да учи след като няколко години майка му го е обучавала у дома. Но изолацията му трябва да приключи и въпреки че лицето му не подлежи на описание, той трябва да се осмели и да погледне съучениците си в очи.

Романът разказва за първата година в училише, през думите на самия Оги, на неговите нови приятели, родители и близки и постепенно, когато идва ред на последния училищен звънец да удари, ти вече отдавна обичаш Оги. Осъзнаваш го в един момент и се стряскаш – не е логично, но Оги е прекрасен, силен, обичлив, искрен и истински. Той е човек като всеки един от нас и външността, която плаши, е само бариера за най-страхливите, онези, които имат смелостта да погледнат отвъд грубата реалност, ще се срещнат с едно чисто и пълно с любов сърце. Затова препоръчвам този роман, който за кратко може да ни извади от зоната на комфорта, където всички са красиви, спокойни и усмихнати, за да ни припомни, че животът може и да е различен.

Повече за Настя прочетете тук