Чудото

Обучена медицинска сестра (голяма рядкост за средата на XIX век) е изпратена в провинциална Ирландия да осъществи двуседмично денонощно наблюдение над единайсетгодишно силно набожно момиче, за което се твърди, че не е поемало храна от почти пет месеца, а живее само благодарение на „манна немесна“. Чудо или измама се крият в основата на тази история, шумно подета от вестниците и предизвикала ожесточени спорове в научните среди? Каква страшна тайна е накарала това будно дете да откаже да се храни?
Това е завръзката в новия хитов роман „Чудото“ на Ема Донахю. Книгата е на българския пазар с логото на издателство „Милениум“ в превод на Маргарита Терзиева.
С присъщия си уникален стил авторката на бестеселъра „Стая“ майсторски пресъздава мрачната атмосфера на забутано селце, обзето от мистицизъм, предразсъдъци и жестокост, и с пестелив, но експресивен език рисува ярки образи, които навяват сериозни размисли за цената на човешкия живот и за силата на волята.
„Чудото“ вече бе обявен от критиката за поредния шедьовър на Донахю, след „Стая“, който бе преведен на над 30 езика, екранизиран в Холивуд, номиниран за „Оскар“ за най-добър филм, а авторката – за най-добър адаптиран сценарий. Лентата донесе златна статуетка на Бри Ларсън за ролята на майката. Новата книга също вече е преведена или в процес на превод и издаване в редица държави, а Меката на киното се готви и за нейната екранна версия, сценария за която ще адаптира отново самата Донахю.
Новият роман е напрегната, провокираща интимна психодрама, основана на детайлите и събуждаща готически ужас. Тя е изследване на срещата на две души, които се променят взаимно, история за силата на любовта, която може да надмогне злото. Подобно на „Стая“, която бе вдъхновена от ужасяващия случай на насилника Йозеф Фрицъл, и „Чудото“ има своя документален първоизточник. Основана на случаите на „постещи момичета“, каквито са описани в редица католически страни от XVI до XX век. Анорексия, религиозна мания или опит да привличат внимание?
Донахю отново предлага изкусителен литературен деликатес, в който нагнетяващият любопитство разказ се смесва с исторически бекграунд и е гарниран с дълбоко емоционално разгръщане на героите. Големият въпрос, който поставя, е не това какво, а защо се се случва.
„Чудо или заговор за убийство, колко далеч може да стигне човек, за да докаже вярата си, и докъде може да се простират границите на преживяна в детството травма? Донахю е майстор в разплитането на тези психологически дилеми.“, пише „Пъблишърс Уийкли“.