Дървената народна къща - твърда корица

Научните изследвания и публикации, свързани с националното архитетурно наследство, винаги са носили предизвикателство към специалиста и любопитството на обикновения читател и на цялата общественост. Днес българското общество проявява голям интерес към нашата национална история. Полагат се големи грижи за нейното изучаване и за опознаване на миналото.
Дървената народна къща, пренебрегвана досега в научните изследвания, представлява един извор за опознаване не само на най-старата ни история, архитектура и строителство, но и на бита, културата и художествените традиции на българския народ. Много често дървените къщи се смесват с дървено-паянтовите къщи. Ето защо още в началото трябва да се изясни съдьржанието на понятието дървена къща. В настоящото изследване се разглежда оная къща, при която жилищната част е изградена само от дърво, т. е. подовете, стените, таваните и покривните конструкции са от дървени греди и дъски. Когато къщата става на два етажа, основите, части от приземието или цялото приземие се изграждат от камък, но етажът, в който протича жизненият процес - спални, кухни, чардаци, е само от дърво. Ако в приземието има жилищни помещения, те също са от дърво - отвътре се обшиват с шинди, а стените към двора или улицата са от талпи.
Досега изследване на дървената къща е правено в рамките на общото архитектурно-историческо развитие или в регионалните типологични групи. Опитът да се отдели разглеждането на дървената къща като самостоятелен дял в архитектурното творчество се оказва правилен. Възприетият метод за изследване на дървената къща в отделните планински райони, в селищата, в които е масово запазена, и в процеса на нейното развитие от простата към по-сложната форма разкрива отделни черти на тази къща, които определят регионалната специфика ; и същевременно формират белезите на общата характеристика на дървената къща. Запазените дървени образци дават възможност да се правят изводи за най-ранните форми на българското жилище, за неговото историческо развитие и териториално разпространение.
Правилното систематизиране на съществуващите примери на дървени къщи, разпространени на територията на нашата страна, доведе до създаването на териториална, типологична и селищна систематика, а изследването на дървената къща в процеса на нейното планово и обемно-пространствено развитие от простото към по-сложното решение и в аспекта на обществено-икторическото развитие - до създаването на систематика на историческото развитие.
При изследване на типологията на къщата се разглеждат архитектурно-художествените принципи при формирането на обемно-пространствените решения, оформянето на интериора на примитивната, но с високи естетически качества дърворезба. Дървената народна къща е едно уникално българско явление. Наследила традициите на най-ранните заселници по нашите земи, тя преминава един прогресивен път на развитие, за да достигне до онази съвършена форма и художествен детайл, които и отреждат почетно място в историята на българската архитектура през епохата на Възраждането.