Дъщерята на моя баща

Тя е самотно момиче и става най-добрата детска психоаналитичка на своето време

Виена, 1923 г. Ана е в небесата от щастие, тъй като баща ѝ е разрешил да отвори собствен кабинет под покрива на семейния им дом. А бащата – световноизвестният психоаналитик Зигмунд Фройд – е не само пример в професията за най-малката си дъщеря, но и, с авторитаризма си, пречка в нейното развитие. Младата жена, тръгнала по пътя на психоанализата, се интересува от детската душевност, от страховете и проблемите на малките хора. Но великият, всепризнатият Фройд гледа на нейните интереси с известно снизхождение и тя трябва да отделя голяма част от своето време, за да му бъде в помощ като асистентка и болногледачка.

Лондон, 1938 г. Родната Виена вече не е гостоприемно място за едно еврейско семейство. След престой в полицията Ана, заедно с баща си и с помощта на близки, успява да емигрира в английската столица. Бягството от драматичните събития след Аншлуса и една голяма любов отварят пътя ѝ към нейната мечта – да бъде в помощ на децата с душевни проблеми. Започва голямата кариера на детската психоаналитичка Ана Фройд...