Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, ако си от „хората с дежурни сърца“. 
Когато между доброволния избор да подреждаш малките парчета от един свят, подобен на „село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове“ и необозримото пространство на душата ти има счупване. В тази фрактура, наречена депресия, можеш да се загубиш.
Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ бездна и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина. 
Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки образ. Мъдра и човечна, топла и нехленчеща. Книга, която четеш с молив и ти се иска да я подчертаеш цялата, за да разполагаш винаги с най-ефикасния комплект за спасяване на оголели от чувстване души.

Мария Касимова-Моасе

Веселина Седларска пише открито, умно, точно. Лековито. Изправя ни пред огледалото и ни подава ръка, за да ни преведе през всичко, което можем да видим в него и отвъд него, далеч и дълбоко, там, където ще се срещнем с душите си и ще се съберем отново с тях.

„Депресията ме обича“ не е учебник по психология, макар че е съгласие с това, което се знае от науките. 
Не е роман, макар че има красив поетичен език, ярки герои, остри ситуации.. 
Не е публицистика, макар че поставя личното страдание, разболяване и излекуване в контекста на живото съвременно българско общество. Тя е всичко това, но и нещо различно, нещо повече.
Не е наръчник за самопомощ, но вярвам, че ще помогне на много хора.

Мария Донева