Депутатски банкет

Какво е общото между депутатския банкет, състезанието по дълго бягане, австрийската митница, неприличните списания и индианецът и пражката полиция?
Общото е „Депутатски банкет” последният том с хумористични разкази на Ярослав Хашек, който издателство „Труд” пуска на пазара!

„Депутатски банкет” съдържа повече от шейсет разказа, подчинени на неповторимия хумор на Ярослав Хашек. Някои от тях вече са издавани у нас, но други ще бъдат представени пред българските читатели за първи път.
Обстоятелствата в част от историите звучат толкова абсурдно и невероятно, че човек спокойно може да се запита дали Хашек е живял в Европа в началото на XX в. Други пък пресъздават реални ситуации и диалози, които карат почти всеки читател да открие себе си в лицето на някой от героите.
Такъв е случаят с малкия Мила и неговия чичо, който е принуден да отговаря на безбройните и несекващи въпроси на своя племенник. Всеки човек, прекарал поне час с малко дете, лесно би разпознал следната ситуация:

Още щом излязохме от къщи, му казах:
– Дръж се за ръката ми, да не ти се случи нещо.
– Защо да не ми се случи нещо? – изненада ме веднага с този
въпрос умното дете.
– Ами знаеш ли, Милоушек, може да те сгази нещо.
– Защо пък точно мене, защо да не сгази тебе?
– Ти си още малък.
– Защо съм малък?
– Защото си само на четири години.
– А защо съм само на четири години?
– Защото не си на пет.
– Ами ако бях на пет?
– Тогава щеше да си по-голям с една година.
– Какво е това по-голям?
– Ето, виждаш ли, онази там госпожица е по-голяма.
– Чичо, защо казваш “онази там”?
– Защото, миличко, тя не е тази, която идва срещу нас.
– Как така тази?
– Хайде, Милоушек, престани вече.
– Защо да престана вече?
Залепих му плесница.
Момчето се разплака и аз му казах:
– Е, хайде, недей плака!
Той си изтри очите с ръка и невинно ме попита:
– Защо да не плача?
– Защото си мъж.
– Ами защо съм мъж?
– Защото не си момиченце.
– Защо не съм момиченце.
– Защото, мило дете, носиш панталонки. Впрочем ще научиш това,
когато пораснеш.
– И ти ли носиш панталонки, чичо?
– Нали виждаш, Милоушек!
– Чичо, ти защо не си момченце като мене?
– Защото вече съм пораснал.
– И аз ли ще порасна?
– И ти ще пораснеш, а сега си затваряй устата.
– Защо да си затварям устата?
– Защото ще те хвърля в реката.
– Искам да ме хвърлиш, чичо.
Сега беше мой ред да го попитам:
– Защо бе, Милоушек?
– Защото ще стана параходче.
– Че как ще станеш параходче?
– Ами ще започна да пухтя, чичо, а по мене ще ходят хора и ще
звънят. Аз ще бъда параходчето “Хухле” и ще плювам огън.