Димитър Талев

Съвременният Талев;
Образи и идеи в четирилогията;
Възвишеният смисъл на една преоценка. Корените на характера. Изграждане на творческата личност. Автобиографизъм и основна тема;
Опит за съпоставка между "Самуил" и четирилогията. Женската усмивка в творчеството на автора. Любовта на избраниците към простите хора от народа. Романовият и характерологичният шедьовър на Димитър Талев, или как Султана бди над пламъка на железния светилник.
В много свои писания - пък и чрез всичките си художествени образи - Димитър Талев разказва за Българщината. Това понятие за него е обемно, то засяга всеки негов ред. Любовта към Отечеството, която е немислима без любовта към родното място; верността към нравствените завети на дедите; обичаите, нравите, вярванията, обредите на людете; познаването на историята, без която не може да се обясдни съвременността; познаването на езика, който трябва да се пази като светиня от безразборни заемки и модни замърсители; и т.н., и т.н. Учудващо е как Талев е въвел в литературата тия свои възгледи за Личността, без да прозвучи нито един фалшив тон, както е при вечните тематични спекуланти, които подложиха и подлагат Патриотизма на нечувани издевателства и гаври... В тоя смисъл Талев е остър критерий срещу подобни търговци в храма... Изтънчен художник, невероятен пластик, проникновен лирик, психоаналитик от най-висока класа - много такива определения можем да адресираме към него. И всички ще са верни. Ако не беше така, ние нямаше да бъдем така покорени от Димитър Талев, така увлечени от неговото сладкодумство; да любим и мразим с героите му, да възвеличаваме духа си по посока на техния, да скърбим и страдаме с тях над разбита любов и неосъществени пориви... Правата на човешкото сърце, правата на личността в един настръхнал, враждебен свят, любовта, която винаги побеждава - тия опорни точки и днес - както и всичко, излязло изпод перото му - привличат към изящните му страници.
Приятно старомоден с консервативната си носталгия, художникът Талев трогва днес с едно свое, забравено от модерната литература, качество. То е по силата само на редките таланти, по силата на избраниците, сред които е и този удивителен автор. Става дума за естетическата наслада: от четивото заради самото четиво; от литературата заради самата нея, независимо от всичките й необходимости... Той умее да го постига, то идва в разказите му като че ли от само себе си, защото сърцето му живее във всеки негов ред...