Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век

Другото заглавие на тази книга би могло да бъде „Тайният живот на българската литература от втората половина на миналия век“. Ако не всички, то поне голяма част от дневниците, водени от български писатели през този исторически период, са автентични свидетелства за мислене, възгледи и преценки, драстично отличаващи се или напълно противоположни на официално налаганите от тоталитарната власт. Тук на първо място трябва да се споменат дневниците на Борис Делчев, които проследяват еволюцията на известния литературен критик от ортодоксален комунист до гражданин, отхвърлящ всички форми на диктатура в обществения и културния живот. Не по-малко красноречиви и интересни са дневниците на Чудомир, на Блага Димитрова, на Емилиян Станев, на Йордан Вълчев, на Христо Радевски, на Невена Стефанова, на Николай Хайтов и др. Анализирайки ги като жанр, като теми, проблеми и стил, авторката Антоанета Алипиева очертава панорама на вътрешното разноречие в българския интелектуален живот от втората половина на ХХ век въпреки привидната му външна монолитност и едногласовост. Книгата е предназначена както за литературни историци, преподаватели и студенти, така и за най-широка аудитория, тъй като запознава с поредица от вълнуващи и доскоро неизвестни свидетелства за хора и събития от оня период.
За автора
Антоанета Алипиева е доцент по нова и най-нова българска литература в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Автор е на книгите „Четене на себе си“ (1998, 2004), „Национална идентичност в българската литература“ (1999), „Български комплекси“ (2001, 2004), „Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността“ (2004). Съставител е на сб. „Списание „Българска мисъл“ (1999), „Петър Алипиев. Лирика“ (2000) и на „Българска поезия от 60-те години на ХХ век. Антология“ (2004).