Дордето слънцето се пръсне

Америка дълго ще помни Дилън Томас като архетипния поет-романтик с присъщата му ярка театралност, с непрестанното пиене, с гръмогласните спорове пред публика и с неописуемия начин, по който рецитира творбите си с дълбоко чувство и уелска мелодичност.

Когато умира по време на поредното рецитаторско турне в Ню Йорк преди четирийсетата си година, той вече е развалина — съсипан в равна степен от епикурейство и денонощен сизифовски труд. На потомците оставя разнообразие от жанрове без нито ред, който да не е поезия. Повечето влиятелни критици без колебание ще го наредят между неколцината централни фигури в англоезичната поезия на ХХ век.

„Доброто стихотворение е принос към действителността. Светът вече не може да бъде същият, щом към него се е прибавило едно добро стихотворение. Доброто стихотворение помага да се промени формата и значението на вселената, помага да се разшири знанието на всеки за себе си и за околния свят.“ Дилън Томас

Книгата включва десет непубликувани превода, както и пространен предговор от Александър Шурбанов.