Друга история на най-голямата война Кн.1: Разгарянето на пожара

Ако на някого не допада тази "другост", то ще има правото да разкаже своята, надявам се, неподправена история, защото в науката само авторът е в единствено число, а гледните точки и историите винаги са в множествено. Като потърпевш от някогашните назидания, аз няма да размахвам заканително пръст на несъгласните: "Чети, защото е било ето точно така!"

В хода на поредната Руско-турска война на 10 май 1773 г. генерал Александър Суворов избързва с дръзко форсиране на Дунав и отрядът му след седмица превзема укрепения град Тутракан. Младият пълководец докладва вдъхновено на командващия: "Слава Богу, слава Вам, Тутрукай взять и я там!" Ядосан от проявеното своеволие и неспазването на съставения оперативен план, фелдмаршал Пьотр Румянцев Задунайски настоява да бъде сурово наказан от военен съд поривистия военачалник. Екатерина II Велика обаче драсва с височайшата си десница кратката резолюция: "Победителя не судят!" Така императрицата изразява писмено една историческа закономерност, която никой не смее да оспорва. Тя удостоява генерал Суворов с ордена "Св. Георги" и дава тласък на даровития пълководец към бъдещето му на генералисимус.

Победителите не само не ги съдят, но и те диктуват посвоему и задкулисно на Историята от висотата на недосегаемото си положение, а мнозинството историци предпочита за удобство да ги следва покорно. Правейки История, другият генералисимус Йософ Сталин държи да я пише "по собствен вкус": "Историята е забравяща дама, но това не е страшно. Важното е тя да има добри секретари. А ние ще бъдем добри секретари." И така се стигна до "Десетте сталински удара" с решаващ принос за победния изход на Втората световна война. Същевременно вождът признава със съжаление в тесен кръг, че е останал "недоучен" семинарист: "Какво да се прави, не на всички им е писано да са академици."

- Георги Марков