Дружба “Родина” - Спомени за бъдещето...

Не може да бъде "престъпно дело" борбата на един народ да възстановява своите права, отнети чрез насилствена асимилация на част от него. Българското Възраждане започва преди няколко века и продължава до наши дни. Ще продължава дотогава, докато народът ни напълно отхвърли от себе си, от духовния си свят всички остатъци от времето на робството.

Престъпно дело е в една независима и суверенна държава нейните граждани да бъдат лишавани от възможността и правото да изявяват открито и свободно своята национална принадлежност, да отстояват националното си самосъзнание като българи.

"...Има повече от един милион мюсюлмани. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, както обикновено мислят. Това са потомци на тези българи, преобърнати в исляма в епохата на завоеванието и следващите години. Това са деца на същата тая страна, на същата тая раса, от същото това коляно. А измежду тях има и една част, които не говорят друг език, освен българския..."

Дружба "Родина", пълно име Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба "Родина", е възрожденско движение през 1937-1947 г. на българите мюсюлмани в Родопа планина за културно издигане и приобщаване към българската нация.

През 1930-те години в Родопския край живеят коло 100 хиляди българи мюсюлмани, изолирани в своя социално-икономическа общност, сравнително изостанали в икономическо, просветно и културно отношение.

Първата дружба "Родина" е създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на Ариф Бейски - син на местния първенец Юсеин Бейски. Нейни членове стават 20 българи мюсюлмани и двама християни - Петър А. Маринов и учителят Г. Петров. Деен съратник на движението през целия период на съществуването му е родопският общественик Христо Караманджуков. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен, целта и в приетия устав е: "Да работим за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мюсюлмани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мюсюлманско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край".

Членове на "Родина" са хора с различни професии и социално положение - селяни, занаятчии, учители, мюсюлмански духовници, търговци и земепритежатели. Политическите пристрастия на родинци са различни и не влияят на дейността им в дружбите; мюсюлманската им вяра е неприкосновена. Основателите работят със знанието, че движението им е продължение на българския възрожденски процес отпреди 1878 г.