Душата на октопода

„В тази невероятно дълбока и пленяваща книга Монтгомъри разкрива безбройните и многообразни страни на различието [между човека и октопода], като разширява представите ни за съзнанието и осветлява самата същност на това, което наричаме „душа“... И всъщност най-ценното в книгата е не увлекателната научна информация – при все че тя е завладяваща и поднесена изключително вълнуващо, – а омагьосващият разказ на Монгомъри, талантлива писателка-естественичка, която рисува чудесата на океанските дълбини така, както Торо се диви на лесовете в Ню Ингланд.“ 

— Мария Попова, Brain Pickings 

„Душата на октопода е от онези творби, които ни дават надеждата, че можем да спасим Земята – дори само за да съхраним удивителните животни, заедно с които имаме щастието да живеем на нея.“ 

— Стив Лисекър, Outward Hownds 

„Завладяваща книга за един разум, толкова „извънземен“, сякаш идва от дълбините на космоса. Но това съвсем не е научна фантастика.“ 

— Бернд Хайнрих, автор на „Умът на гарвана“ 

„Откривателско пътешествие. След като затвориш последната страница оставаш с мисълта, че начинът, по който ние си взаимодействаме със света, далеч не е единственият или най-висшият и че съзнанието също се явява в разнообразни поразителни форми и всички те заслужават признание и разбиране.“

— Science Manazine

„Изключително въздействаща и просветителска книга, вдъхновена както от прецизна научна любознателност, така и от възторжена почуда и емпатия към всички живи същества. С този портрет на вечно изплъзващия се октопод, нарисуван толкова отблизо, както никога досега, Монтгомъри променя из основи нашите представи за съзнанието, общуването и общността.“

— Booklist 

„Макар и съвсем отскоро да допускат наличието на разум при кучетата, птиците и шимпанзетата, учените са впечатлени от умението на октоподите да решават проблеми и се опитват да разгадаят значението на невероятната им способност да променят цвета си. С „възторжената си страст към тези интелигентни и пленителни същества“ (Library Journal), Монтгомъри проследява хронологически променящия се възглед за тези мекотели. Една необикновена любовна история, едновременно смешна, забавна, трогателна и искрена. Душата на октопода ни разкрива какво можем да научим от срещата на два много различни вида разум.“

— Bookshop

„Необичайното в тази книга е, че Монтгомъри не се опитва да отговори на въпроса за съзнанието като пресява огромен куп научни изследвания. Вместо това тя... слуша. Развива продължителни взаимоотношения с няколко октопода в Аквариума на Ню Ингланд, всеки от който има своя индивидуалност, свои обикновени драми и трагедии. Тя се превръща в хроникьор и на най-незначителните мигове, отнасяйки се към всеки от тези октоподи като към герой от роман на Джейн Остин. Накрая е трудно да се отърсим от усещането, че тези чудати създания наистина водят богат вътрешен живот, при все че на нас не ни достига въображение да го разберем напълно.“ 

— Vox 

„Достигайки до по-дълбоко разбиране на „другия“, Монтгомъри ни помага по-добре да разберем себе си. Просветляваща, преобразяваща, затрогваща.“ 

— New Scientist

„Мила и очарователна книга, изпълнена с разбиране, мъдрост и нежност. Само творец с таланта на Сай Монтгомъри може да накара читателите да видят октоподите като личности и да ги обикнат. Душата на октопода ни приканва да преосмислим връзката си със създанията, непринадлежащи към човешкия род, с които може да се окажем по-сродни, отколкото сме предполагали.“

— St. Paul Pionner Press

„Обогатяваща и увлекателна, отчасти автобиографичен текст, отчасти научно изследване, тази книга ни припомня, че ако от всички земни жители ние сме най-добри в мисленето, е добре да поразсъждаваме над тези създания, които вероятно мислят по един различен от нас начин.“

— Daily Beast 

„Обогатяваща и увлекателна, отчасти автобиографичен текст, отчасти научно изследване, тази книга ни припомня, че ако от всички земни жители ние сме най-добри в мисленето, е добре да поразсъждаваме над тези създания, които вероятно мислят по един различен от нас начин.“

— Columbus Dispatch

„Вече знаем, че интелигентността на октоподите не се свежда само до уменията им да намират храна и да се спасяват от хищници. Има още много какво да научим за тези изключително сложно устроени безгръбначни. Не е ли време да се откажем от спора дали октоподите, затворени в аквариумните резервоари, наистина са „посланици“ на своя вид, та да могат хората да научат повече за тях? А може би най-доброто, което можем да сторим, е да им отдадем дължимото, като им дарим свободата?“ 

— Барбара Дж. Ринг, професор по антропология, Щатския изследователски университет на Вирджиния, САЩ