Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи

Салман Рушди влиза в ролята на Шехерезада.

И за две години, осем месеца и двайсет и осем нощи настава епоха на чудатости.

Джиновете – загадъчни създания от бездимен огън, които понякога се прокрадват в човешкия свят – превземат Манхатън. Философи спорят от отвъдното. Обикновени земни хора блуждаят над земята, изгубили досег с нея. В присъствието на изоставено бебе подкупността и порокът избиват в издайнически обрив по кожата на виновниците. Красива прелъстителка се превръща в могъща сила и се сражава с най-жестоките митични злодеи на всички времена.

Никой от тях не подозира, че е част от невъобразимо многобройното потомство на Дуния, принцесата на джиновете, и един смъртен – философа Ибн Рушд. Ала сега всички са призвани да участват в грандиозната война между световете, между мрака и светлината, защото разумът е мъртъв, думите са отрова, а тишината е болест.

Съвременна вълшебна приказка, героичен епос, сатиричен роман алегория, разказ за необикновената сърцевина на обикновеното, щрихи от личната история на автора или дързък устрем на въображението? Най-новият шедьовър на Салман Рушди е изобретателен, ерудиран, вдъхновяващ и дяволски забавен.

За антора

Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.

Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).