Дзен в изкуството да пишеш

Радост. Жар. Удоволствие. Колко рядко чуваме някой да употребява тези думи. Колко рядко виж-даме хората да живеят или да творят с тях. Но ако ме попитат кои са най-важните неща, които изграждат писателя, онези, които оформят материала и го пришпорват по пътя към целта му, бих могъл само да го посъветвам да се замисли за жарта в него, да се погрижи за удоволствието. Първото нещо, което един писател трябва да бъде, е да е въодушевен. Той трябва да е кълбо от ентусиазъм и трескава енергия. Без тази страст писателят може просто да бере праскови или да копае канавки. Бог ми е свидетел, че това би било по-полезно за здравето му.

...Поетите и творците от други времена, от далечното минало, са знаели всичко, което казвам тук и в следващите есета. Аристотел го е казал веднъж завинаги. Да сте се сещали за него наскоро? Тези есета са писани по различно време през последните трийсет години, за да споделят специални открития, да обслужат специални нужди. Но във всички тях отекват едни и същи истини, изтъкани от помитащо себеразкриване и непрестанно удивление пред това какво има в дълбините на личния ви кладенец, ако вдигнете капака и изкрещите към дъното. Докато пиша тези редове, получих писмо от неизвестен млад автор, който твърди, че ще живее по моето мото от „Конвекторът на Тойнби“. „…ние всички нежно лъжем себе си и доказваме истинността на лъжите… Това, което прилича на лъжа, е разнебитена необходимост, която желае да се роди…“ А сега: За да опиша себе си от последните години, използвам едно ново сравнение. То може да бъде и ваше. Всяка сутрин скачам от леглото и стъпвам върху мина. Тази мина съм аз. След взрива посвещавам остатъка от деня на сглобяването на парчетата. А сега е ваш ред. Скачайте!

Рей Бредбъри