ГЛАВА 1

Масимо, знаеш ли какво означава това?
 
Обърнах глава към прозореца, хвърлих поглед към безоблачното небе, а после се вторачих в събеседника си.
 – Ще поема тази компания – независимо дали на фамилията Маненте това ѝ харесва, или не.

Станах, Марио и Доменико бавно се надигнаха от столовете си и застанаха зад мен. Беше приятна среща, но определено твърде дълга. Стиснах ръцете на мъжете в стаята и се насочих към вратата.
 
– Виж, така ще е добре за всички.
Вдигнах показалец.

 – Ще си ми благодарен за това.
Свалих сакото си и разкопчах още едно копче на черната си риза. Седнах на задната седалка на колата, наслаждавайки се на тишината и прохладата на климатика.

 – Вкъщи – промърморих под нос и започнах да преглеждам съобщенията в телефона си.

Повечето от тях бяха свързани с бизнеса, но сред тях открих и есемес от Анна: „Мокра съм, имам нужда от наказание“. Пенисът ми се размърда в панталоните, наместих го с въздишка и го стиснах силно. О, да, момичето ми усещаше добре настроението ми. Знаеше, че тази среща няма да е приятна и няма да ми донесе спокойствие. Знаеше много добре и какво ме успокоява. „Бъди готова за осем“, написах и се настаних удобно, докато гледах как светът зад прозореца на колата изчезва. Затворих очи.

И отново тя. Членът ми за миг стана твърд като стомана. Боже, ще полудея, ако не я намеря. Минаха пет години от случката; пет дълги години след – както го нарече лекарят – чудото; смъртта и възкресението, между които ми се присъни жена, която не бях виждал в реалния живот. Срещнах я във виденията си, докато бях в кома. Ароматът на косите ѝ, мекотата на кожата ѝ – почти усещах как я докосвам. Всеки път, когато правех любов с Анна или с някоя друга жена, се любех с нея. Наричах я Дамата. Тя беше моето проклятие, безумие и може би спасение.

Колата спря. Взех сакото си в ръка и слязох. Доменико, Марио и момчетата, които взех със себе си, вече ме чакаха на асфалта на летището. Може би прекалих, но понякога трябва да демонстрираш сила, за да сплашиш противника.

Поздравих пилота и седнах в мекото кресло, а стюардесата ми поднесе уиски с едно кубче лед. Погледнах я; тя знаеше какво харесвам. Гледах безизразно, но тя се изчерви и се усмихна съблазнително. „Защо не?“ – помислих си и се изправих енергично.

Хванах изненаданата жена за ръката и я придърпах към помещенията за пасажери.
 – Излитайте! – извиках на пилота и затворих вратата, през която бях излязъл с момичето.

Когато се озовахме в помещението, я хванах за шията и я завъртях с решително движение, притискайки я към стената. Погледнах я в очите, беше ужасена. Приближих устата си към нейната и засмуках долната ѝ устна, тя изстена. Ръцете ѝ висяха свободно до тялото ѝ, а погледът ѝ бе насочен към очите ми. Хванах косата ѝ така, че тя наклони главата си още повече назад, затвори клепачите си и отново изстена. Беше прекрасна, с толкова момичешко излъчване, целият ми персонал трябваше да бъде такъв, харесвах всичко хубаво.

 – Коленичи – промърморих и я дръпнах надолу.