В третата книга от поредицата за Бриджет Джоунс, „Луда по онова момче“, форматът на дневник е запазен, а знаковият свеж хумор на авторката ни залива още от първото изречение. Бриджет Джоунс си е все такава симпатяга – разпиляна в мисли и действия, нестандартна и обичлива, макар и вече в нова фаза на живота си. Какво правиш, когато 60-ият юбилей на приятелката ти съвпада с 30-ия рожден ден на гаджето ти? Бива ли да лъжеш за възрастта си в сайт за срещи? От ботокс ли е по-добре да умреш, или от самота, защото си сбръчкана? Неморално ли е да идеш на фризьор, ако едно от децата ти е завъдило въшки? Самият Далай Лама ли влиза в Туитър или секретарят му? Такива дилеми занимават Бриджет Джоунс в натовареното ѝ всекидневие на майка, която сама отглежда две малки деца, върти младо гадже и се опитва да пласира филмов сценарий, който продуцентите я притискат да превърне от трагедия в комедия.

Бриджет Джоунс, жена на средна възраст, тръгнала да завоюва ХХI век (Правило No1: Никакво писане на есемеси на пияна глава), продължава с храбрите си опити за самоусъвършенстване и прави остаряването да изглежда не чак толкова страшно.