Продължението на „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът

Времето лети и животът на всички от семейство Марч се променя неусетно. Момичетата скоро ще напуснат уютното гнездо на родния дом и ще полетят като волни птички по света. Всяка от тях има своите мечти и е готова да се изправи пред ред предизвикателства, за да ги постигне.

Мег, Джо, Бет и Ейми имат обичта си една към друга и подкрепата на близките си, но трябва сами да се научат как да бъдат нещо различно от дъщери и сестри – а именно добри съпруги на мъжете, които са спечелили сърцата им със своята всеотдайна любов.

Романът „Малки жени“ и продължението „Добри съпруги“ са от онези вечни класики, които се предават от поколение на поколение, от майка на дъщеря, между сестри и най-добри приятелки

Прочетете откъс от „Добри съпруги“

СЛУХОВЕ

Най-добре ще е да се заемем с ширещите се приказки за семейство Марч, щом искаме да започнем начисто и да се появим спокойни на сватбата на Мег. Освен това ще си позволя да направя уговорката, че ако на някои от възрастните читатели „любовните трепети“ в историята им идват множко – страхувам се, че така ще им се стори, затова пък не очаквам подобни укори от страна на младите, – то само мога да им отвърна с думите на госпожа Марч: „Какво друго да очаквате, след като у дома имам четири весели момичета и шеметен младеж за съсед?“.

Изминалите три години са донесли някоя и друга промяна в тихия семеен дом. Войната е завършила и господин Марч е в безопасност у дома, посветил се е на книгите си и на малката енория, която го счита за свой пастир по призвание и по благодат. Той е скромен, начетен, богат на мъдрост мъж, а мъдростта превъзхожда учението, също на оная щедрост, според която всички хора са „братя“, и благочестивост, която облагородява и възвисява характера.

Бедността и непоклатимата почтеност му пречеха да постигне по-сериозни светски успехи, затова пък неговите човешки качества привличаха към него възхищението на мнозина с лекотата, с която сладките треви привличат пчелите, а той естествено им даваше меда, в който житейските изпитания, преживени през неговите петдесет години, не бяха допуснали и една капчица горчивина. Сериозните младежи намираха сивокосия учен толкова млад по сърце, колкото бяха самите те. Сериозните и угрижени дами инстинктивно му споделяха съмненията си, сигурни, че у него ще срещнат, предложена с най-голямо внимание, съпричастност и най-мъдър съвет. Грешниците изповядваха греховете си на този чистосърдечен възрастен мъж и получаваха както порицанието, така и спасението. Даровитите намираха в негово лице другар. Стремящите се към успеха съзираха искрите от стремления, които бяха по-благородни от техните, и дори материалистите признаваха, че убежденията му имат своята красота и основание, макар подобни убеждения да „не дават отплата“.

На хората, които не принадлежаха към този дом, им се струваше, че петте енергични жени ръководят живота в къщата и в много отношения това беше именно така, но тихият образован мъж, който седеше сред книгите си, все така си оставаше глава на семейството, съвестта на дома, негова котва и източник на утеха. Към него именно винаги се обръщаха заетите, притеснени жени в бурни моменти и откриваха в негово лице съпруг и баща в най-истинския смисъл на тези свещени думи.

Момичетата поверяваха сърцата си на майка си, а душите си на своя баща и на двамата си родители, които живееха и вярно се трудеха за тях, даваха обич, която растеше с времето и ги обвързваше нежно ведно със сладка връзка, която придаваше благослов на живота и надмогваше смъртта.

Госпожа Марч беше пъргава и сърдечна, макар и доста посивяла от времето, когато я видяхме за последно. Точно в този момент дотолкова беше погълната от делата на Мег, че болниците и домовете, които все още бяха пълни с ранени „момчета“ и войнишки вдовици, несъмнено изпитваха липсата на майчинските ѝ мисионерски посещения.