Разказите в този сборник разбиват предразсъдъците, познатите теории, предопределеността, която приковава героите към дадено място или дадена епоха.

Това са темите на Биой, винаги едни и същи, винаги различно разказани.

Прочитът на тези разкази, въпреки присъствието на фантастичното, въпреки честата ирония и тънкия хумор, винаги отвежда към дълбокото проникване в душевността на героите – противоречива и предсказуема, в която духът и материята са във вечно единоборство.

И трябва да се съгласим с мексиканския Нобелов лауреат за литература за 1990 г. Октавио Пас, който обобщава, че Биой ни отвежда към метафизическите вълнения и към проникване в трансценденталното. Да, метафизика, но не педантична и отегчителна, а облечена в сюжети, които увличат читателите, като в най-добрите криминални или приключенски истории.

Из предговора на Лиляна Табакова