Авторката на „Шоколад“ разказва една вълнуваща история, базирана на скандинавската митология в романа „Евангелието на Локи“

В тази книга разказвач е самият бог Локи, който представя една малко по-различна, изпълнена с черно чувство за хумор и самоирония версия на познатите събития от митовете на викингите.

Да бъде светлина!

Със своята репутация на измамник и способността му създава поне проблеми Локи е мразен и от богове, и от великани, и от демони. Той не е удобен за никого и единствено Один продължава да го търпи и закриля. Само той разбира, че Локи е носител на Хаоса, а Хаосът носи така нужната за света промяна. Но дали Один не греши и може ли Хаосът да бъде опитомен? Може ли с него да се преговаря?

В тази версия на скандинавската митове Джоан Харис си позволява доста творческа свобода, за да изгради образа на един изключително привлекателен антигерой. Тази история е разказана лично от него и в нея той признава своите грехове, но разкрива и мрачните тайни, криещи се зад бляскавата фасада на Асгард.

Светът на митологията те очаква - надникни в началото на историята

ПРЕДГОВОР

Разказ зная, земни люде,
както знам го казвам:
Девет дървеса света създават,
великани го владеят.

Добре, чакайте малко. Чакайте малко.

Това беше официалната версия. Пророчеството, преразказано на Один, Бащата на боговете, от главата на Мимир Мъдрия, в което цялата история на Деветте земи е предадена в общо трийсет и шест стиха: от „Нека бъде светлина“ до Рагнарок.

Кратко и ясно, не мислите ли?

Е, това не е официалната версия. Това е моята версия на събитията. И първото нещо, което трябва да разберете за това кратко повествование, е следното: истинско начало няма . Както няма и истински край, като стана дума. Макар и разбира се, да е имало по много и от двете. Многобройни краища и многобройни начала, преплетени толкова плътно помежду си, че вече никой не може да ги разграничи. Краища, начала, предсказания, митове, приказки, легенди и лъжи – всички те са нишки, с които се тъче на един и същ стан. Особено с лъжите, разбира се – както се очаква да кажа именно аз, Бащата и Майката на лъжите. Но поне този път това за лъжите е поне толкова вярно, колкото и всичко останало, свързано с този свят и неговата история.

Защото точно това е най-важното в историята. Тя е неговата история. Нищо повече. Версията на събитията според Стареца – която всички останали, общо взето, се очаква да възприемаме като неоспорима истина. Е, може и да съм циник по природа, но никога не съм приемал нищо на доверие. И по една случайност знам, че историята не е нищо повече от увъртане и метафори – съставните части на всеки разказ. А онова, което прави от една история истински хит – или мит – е как е разказана и от кого .

По-голямата част от онова, което наричаме история, е извлечена от един-единствен текст: „Пророчеството на Оракула“. Древен текст на древен език, който дълго време беше горе-долу единственото, което знаехме по всички въпроси. От началото до края Оракулът и Стареца се бяха наговорили помежду си за всяка подробност; още по-оскърбително в светлината на факта, че не разбрахме за какво всъщност става дума в това пророчество, докато вече не беше твърде късно да направим нещо.

Но ще стигнем и дотам.