Откъс от романа „Голи“ на Ива Прохазкова

Мракът все още не е стигнал кулминацията си. Обгражда плътно, обаче не прониква. Луната е залязла, върху небосклона може да се различи съзвездието Северен кръст. Силва го вижда на фона на Млечния път при всяко изваждане на главата си над водата. Капките по ресниците й размиват летния триъгълник от най-ярките звезди в танцуващи мазки от платно на Ван Гог. Лятната нощ е изпълнена с вибриращи цветове.

Реката не бърза. Отдавна няма и следа от пролетната й хищност. И Силва не бърза за никъде. Наслаждава се на всеки мах. Кой знае кога ще може да плува пак така. Разрязва гладката повърхност с уверени движения на ръцете, свикнали с много по-голямо съпротивление, и се наслаждава на задушевната прегръдка на водата. През май възприемаше реката като съперник, състезаваше се с нея, ала сега двете не си доказват нищо една на друга. Жегата не позволява това. Неумолимо изсмуква енергията, принуждава живота да мине в режим стенд-бай.

Ето че доплува до под каменоломната. Каменната маса още не е изстинала. Праща от източния бряг вълна миризма на базалт. Толкова интензивна, че надделява над миризмата на речна тиня. Силва жадно си поема дъх. Лятото е нажежен базалт.
 – Прибираш ли такъмите?
 – Ами да, отказвам се, вече хич не кълват!

Рибарите си говорят тихичко, но въпреки това гласовете им се чуват отчетливо над водата. Светлина от динамо разсича мрака. Близва крайбрежните храсталаци и се отдалечава по велосипедната алея. Скриптенето на несмазаната верига бавно заглъхва в нощната тишина. Силва се опитва да отгатне колко е часът: единайсет, единайсет и половина. По това време майка й навярно пуши третата си цигара. Последната за деня.

Отмята последното телефонно обаждане. Изпраща последния мейл. След малко ще се качи в колата и ще потегли. Ако нищо не я задържи по пътя, ще пристигне много преди съмване. Силва е решила да я чака отвън. Има си наблюдателен пост в края на гората под Косата скала. Оттук се открива птичи поглед към шосето, а двигателят на изкачваща се по склона кола се чува от голямо разстояние. Преди майка й да стигне до къщата,  Силва ще успее да изтича надолу до селото. Правила го е безброй пъти вече. Иска да улови първите мигове от присъствието на майка си. Не става въпрос само да я види как слиза от колата, иска да възприеме това събитие и с останалите си сетива. Слуховата памет й припомня хлопването на вратата, стъпките на майка й по чакълената пътека и дълбокия глас на баща й, долитащ от стаята, преди силуетът му да се появи в отворения прозорец.