Книга втора от поредицата Off-Campus на Ел Кенеди

Той е играч не само на леда…

Джон Лоугън може да има всяко момиче, което пожелае. За хокейната звезда животът е неспирна поредица от партита и забивки, но зад бляскавата фасада той крие отчаяние от живота, който го очаква, след като се дипломира. Да свали симпатичната Грейс Айвър е приятно разнообразие – поне до момента, в който прави глупава грешка. И вече е готов на всичко, за да ѝдокаже, че заслужава втори шанс.

… но сега трябва да вдигне нивото…

През първата си година в „Брайър“ Грейс е останала незабелязана, точно както желае. Свалката с Лоугън е това, за което всяко момиче около нея мечтае, но тя иска доста повече, за да премине на следващото ниво. И няма никакво намерение да се задоволи да бъде просто поредната забивка.

Откъс от книгата

Лоугън

Април

Да точиш лиги по гаджето на приятеля си е кофти работа.

Първо, получава се адски неловко. Самата истина е, безобразно неловко. Не мога да говоря от името на всички мъже, но съм почти сигурен, че нито един мъж не иска да излезе от стаята си и да се натъкне на момичето на мечтите си, след като тя е прекарала нощта в прегръдките на най-добрия му приятел.

Има и елемент на самоненавист. Това е сигурна работа, защото е доста трудно да не се мразиш, след като фантазираш за голямата любов на най-добрия си приятел.

В момента неудобството печели. Ще ви кажа, че живея в къща с много тънки стени, което означава, че чувам всяко задъхано стенание, което излиза от устата на Хана. Всяко ахване и въздишка. Всеки удар на таблата на леглото в стената, докато някой друг чука момичето, за което не мога да спра да мисля.

Голямо забавление пада.

Лежа си в леглото, отпуснат по гръб, и гледам тавана. Дори не се преструвам, че преглеждам библиотеката на айпода си. Сложих си слушалките, за да заглуша звуците, които Гарет и Хана издават в съседната стая, въпреки това дори не съм натиснал плей. Изглежда съм в настроение да се самоизмъчвам.

Вижте сега, не съм някой идиот. Много добре знам, че тя е влюбена в Гарет. Виждам как го гледа, виждам как се държат един с друг, когато са заедно. Двойка са вече шест месеца и дори аз, най-ужасният приятел на света, не мога да отрека, че са съвършени един за друг.

Мама му стара, Гарет заслужава да е щастлив. Той редовно се прави на наперен гадняр, но истината е, че е скапан светец. Той е най-добрият център-нападател, с когото съм се пързалял, и най-добрият човек, когато познавам, а се чувствам достатъчно комфортно по отношение на положението си, за да го кажа, и щеше да е така, дори да играех за друг отбор. Не бих изчукал Гарет Греъм, направо бих се оженил за него.

Тъкмо това прави положението поне сто пъти по-трудно. Дори не мразя пича, задето оправя мацката, която аз искам. Не мога да си представям как си отмъщавам, защото не мразя Гарет, ни най-малко.

Една врата скърца и се отваря, в коридора се разнасят стъпки и аз се моля на Господ да не вземат я Хана, я Гарет да почукат на вратата ми или някой от двамата да надигне глас, защото това ще ме скапе още повече.

За щастие, силното чукане, което разтърсва вратата, е от другия ми съквартирант, Дийн, който нахлува при мен, без дори да му кажа да влезе.

– Парти в „Омега Фай“ довечера. Навит ли си?

Скачам от леглото бързо, защото в момента партито ми се струва страхотна идея. Да се натряскам е суперски начин да престана да мисля за Хана. Всъщност не – искам да се натряскам и да чукам някоя до полуда. Така, ако едно от тези неща не ми помогне да спра да мисля за Хана, другите ще ми послужат като резервен план.

– Ами, да – отвръщам и започвам да си търся какво да облека.

Навличам чиста тениска през главата, без да обръщам внимание на болката в лявата ръка, която продължава да ме боли след онзи удар, който ми размести кокаляците на шампионата миналата седмица. Само че ударът си струваше и още как – за трета поредна година хокейният отбор на „Брайър“ си осигури победата в шампионата. Можете спокойно да го наречете върховния хеттрик и всички играчи, включително и аз, все още жънат славата от тази победа.

Дийн, един от другите защитници, е набелязал трите п-та на победата: партита, похвали и путенца.

Много точна преценка на положението, защото точно това ми се пада след победата.

– Ти ли ще бъдеш шофьорчето? – питам аз и навличам черен суитшърт върху тениската и дърпам ципа.

Приятелят ми сумти.

– Ти сериозно ли питаш?

Извивам очи.