Любовта търпи, не завижда и не злорадства. Любовта не се сърди и не мисли зло, а извинява всичко и се надява на всичко. Не се превъзнася и не се гордее. Така описва апостол Павел любовта в своето послание до Коринтяни. Това е и посланието на Франсин Ривърс в нейния роман „Изкупителна любов“.

Годината е 1850-а - по време на Златната треска в Калифорния. Груби и закоравели мъже са готови да продадат и душите си за злато, а златото използват, за да си набавят всички плътски удоволствия, които могат да намерят. Едно момиче с име на ангел изживява своя ад сред тях - в публичен дом насред планините. Ейнджъл отдавна не вярва в любовта, не вярва в Бог, не вярва дори в човешкото добро. Тя отдавна е загубила всяка надежда и в душата й е останал само цинизъм.

Докато един ден един мъж с библейско име не идва, за да я поведе по пътя на изцелението. „Изкупителна любов“ е история за греха и невинността, за любовта и покварата, за страданието и спасението. Вдъхновена от историята на библейския пророк Осия и неговата любима Гомер, това е една книга за безусловната, изкупителна, всепоглъщаща и спасителна любов.