Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев, как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста на дясната му ръка са стиснати в точка и се движат като обвинителен маховик – от горе на долу, обратно и още по-отчетливо пак – от горе, на долу!

Безспорно най-ценното в книгата на Тошо Тошев е фактът, че той лично участва, а понякога и сам е двигател на някои от описаните преломни политически и социални събития. Главният редактор на “Труд” е имал уникалния шанс, но и тегобата да общува с всички значими фигури на българския преход – президенти, премиери, министри, ключови лица от бизнеса и от интелектуалния елит, медийни, стопански и търговски босове и дори с емблематични персони от международната сцена като Михаил Горбачов. На базата на своите непосредствени впечатления Тошев се е опитал да изгради едно обективно, но в същото време и обяснимо лично повествование, което задължително ще заинтригува четящата публика, обръгнала от казионна информация. Перото на Тошев разбулва някои от големите мистерии на българската политика от времето след 1989 г. – прословутата Кръгла маса, Боянските ливади на Жельо Желев, падането на кабинета на Филип Димитров, бунтът срещу управлението на Жан Виденов, провалът на синьото правителство на Иван Костов и възкачването на Симеон Сакс-Кобурготски. В полезрението на автора са и някои от най-парливите теми на съвремието – скандалите около приватизацията на БТК и “Булгартабак”, както и драматичната война с прокуратурата и самоубийството на прокурора Николай Джамбов. Книгата безспорно представлява интерес както за по-тясно профилираната аудитория от медийната прослойка, заради гледната точка на автора по горещата тема за медийните войни, така и за всички, които се вълнуват от наболелите въпроси от най-новата ни история. Бонус за читателите са приложените в края на книгата подробни списъци на всички правителства и кабинети от последните 14 години. Изключително ценна е и представената достоверна хронология за създаването и оцеляването на империята на “Труд”-овите вестници и разкриването на тайната за превръщането й във вестникарски лидер на пазара.