Лимонов е бил дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж – и автор на 10 книги; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник – в два затвора и един лагер; основател и харизматичен шеф на обявената извън закона Национал-болшевишка партия в Русия; кандидат за президент; основател на опозиционно движение срещу Путин.

Вижда себе си като герой, много хора го виждат като фашист – на когото обаче, казва Карер, трябва да му се признае едно: Той обича и винаги е обичал само необлагодетелстваните… Предпочита бедните пред богатите, завършените мръсници, които са рядкост, пред добродетелните, които са легион, и колкото и хаотична да изглежда траекторията му, в нея има определена последователност и тя е, че той винаги, абсолютно винаги е бил на страната на несретниците.

По повод на тази своя книга Карер казва и следното: Смятам, че будистката сутра, която гласи: „Човекът, който се мисли за по-висш, по-низш или дори равен на друг, не разбира реалността“, е върхът на мъдростта и че един живот не стига, за да я вградим в себе си. За мен писането на тази книга беше особен начин да работя по въпроса.