Това е историята на Земята, на живота и на човечеството на прага на космическата си одисея

Мащабът на този разказ позволява да се хвърли много различна светлина върху хилядолетията назад и помага да преосмислим всичко случило се досега, нашето настояще и бъдеще.

Книга за цялата величава история от Големия взрив до наши дни

„Малката книга за голямата история“ е опит да се капсулира цялата история на космоса, от Големия взрив до настоящия ден, в завладяващ и изчерпателен разказ. Авторите комбинират методи от историята, астрономията, физиката и биологията, за да съберат големите исторически факти за това как е създадена Вселената, защо и как са се образували планетите и по какъв начин се е развил животът. Резултатът е уникална перспектива за мястото на човечеството във Вселената.

„Малката книга“ разделя основните теми на голямата история на изключително информативни и достъпни части, за да се насладят всички читатели на науката. Като дава наистина пълна хронология на световните събития, тази книга осветява със съвсем различна светлина науката и ни кара да мислим за нашата история, а и за нашето бъдеще по съвсем различен начин.

Иън Крофтън е бивш главен редактор на енциклопедията „Гинес“, автор е на множество книги, сред които издадените у нас „Науката без досадните подробности“, „Изчезналите“ и „Големите идеи накратко. 200 концепции, променили света“.

Джереми Блек е водещ британски историк, добре познат у нас с мащабния си труд „Военното дело 1660 – 1975“, както и с „Войната. Кратка история“ и „История на Британските острови“.


ЧАСТ ПЪРВА

ПОДРЕЖДАНЕ НА СЦЕНАТА

Как сме стигнали дотук? Предисторията на хрониката на човечеството е дълга. Нямаше да има човешка история без физическо място, на което тя да се развие. Така че, за да разберем себе си наистина, трябва да разберем как се е появила Вселената, как са се образували звездите и планетите, защо на нашата планета има точните условия за появата на живот. Трябва също да разберем как действат живите същества, как са еволюирали и как накрая всичко завършва – с нас.

ЛИНИЯ НА ВРЕМЕТО

Преди 13,8 милиарда години: Вселената се появява след Големия взрив.
Преди 4,6 милиарда години: Образуване на нашата Слънчева система, включително на Слънцето, на Земята и на другите планети.
Преди 4,5 милиарда години: Образува се Луната, вероятно в резултат на сблъсък между Земята и планета с размерите на Марс.
Преди 4,2 милиарда години: Вероятно е започнало формирането на океаните.
Преди 4,1 – 3,8 милиарда години: Земята и другите вътрешни планети страдат от многобройни сблъсъци с астероиди.
Преди 4 милиарда години: Образуване на най-старите скали, които все още се срещат на Земята. Вероятна поява в океаните на самовъзпроизвеждащи се молекули като ДНК.
Преди 3,7 милиарда години: Първите косвени доказателства за живот на Земята сочат, че подобни на бактерии организми се хранят с органични молекули.
Преди 3,4 милиарда години: Появяват се цианобактериите (синьо-зелени водорасли), които черпят енергия от фотосинтеза.
Преди 2,45 милиарда години: Начало на натрупването на свободен кислород в земната атмосфера като страничен продукт от фотосинтезата.

В началото

Преди появата на съвременната наука е имало най-различни вярвания за възрастта на Земята и на Вселената. Някои християни вярват, че Бог е създал и двете преди някакви си 6000 години. В древните индуистки текстове обаче се говори за безкраен цикъл на съзидание и унищожение.

Към края на 18-и век геолозите започнали да осъзнават, че Земята трябва да е много по-древна, отколкото се е вярвало (поне в Европа) и вероятно е на милиони, ако не и на милиарди години. В началото на 20-и век вече има научен консенсус, че самата Вселена е вечна и е в „стабилно състояние“. Звездите могат да се раждат и да умират, но измеренията на Вселената били фиксирани и не се променят.

Пролука в бронята на тази теория е открита през 20-те години на 20-и век, когато американският астроном Едуин Хъбъл наблюдавал, че колкото по-голямо е разстоянието до дадена галактика, толкова по-бързо тя се отдалечава. Той заключава, че Вселената се разширява и че това разширяване е започнало с огромна експлозия, която става известна като Големия взрив.

Споровете между защитниците на стабилното състояние и тези на Големия взрив продължавали. После през 1964 г. двама радиоастрономи, работещи в Ню Джърси, Арно Пензиас и Робърт Уилсън, забелязали, че чувствителният им микровълнов приемник страда от постоянни интерференции, идващи еднакво от всички посоки с дължина на вълната, представляваща температура от 2,7° над абсолютната нула. Отначало те мислели, че явлението може да се дължи на близостта на Ню Йорк или от гълъбите, които цвъкали върху апаратурата. Накрая обаче осъзнали, че приемникът улавя ехото от Големия взрив. Ако настройвате радиото си, част от „белия шум“, който чувате между станциите, е същото това ехо от началото на времето.