„Малки жени“ е една от онези вечни детски класики, които се предават от поколение на поколение, от майка на дъщеря, между сестри или най-добри приятелки.

Красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми вече три века омайват милиони малки момичета по света, изпълват сърцата им със смях и сълзи, вдъхновяват ги да се вглеждат в себе си, да обичат близките си, да следват мечтите си…

Вечният шедьовър на Луиза Мей Олкът е книга за всяко дете. По мил и деликатен начин тя предава своето послание за повече доброта, смирение и любов, от които имаме такава нужда във все по-объркания свят, в който живеем.


Откъс от класиката на Луиза Мей Олкът „Малки жени“

ПИЛИГРИМИТЕ ПОЕМАТ НА ПЪТ

Никаква Коледа няма да е без подаръци – недоволно измърмори легналата на килимчето Джо.

– Ужасно е да си беден! – сведе поглед към старата си рокля и въздъхна Мег.

– Не е честно едни момичета да имат купища красиви вещи, а други да си нямат нищичко – огорчено подсмръкна малката Ейми.
 
– Имаме си мама и татко, имаме и една друга – ободри ги Бет от своето кътче.

От ведрите думи на Бет четирите личица, върху които играеха отблясъците от огъня, просветляха, но отново помръкнаха, щом Джо тъжно добави:
 
– Татко не е с нас и дълго време ще отсъства.

Не каза „сигурно няма и да се върне“, но всяко от момичетата си го помисли, после мислите им литнаха към баща им, който беше далеч на бойното поле.

Мълчанието се проточи цяла минута, а когато накрая Мег заговори, предишното ѝ недоволство беше изчезнало:
 
– Знаете, че майка предложи тази Коледа да няма подаръци, защото зимата ще е тежка и според нея не бива да харчим с лека ръка за забавление, щом нашите мъже понасят какви ли не изпитания в армията. Ако не друго, можем да пожертваме по нещичко с радост. Само дето на мен май няма да ми е много лесно да го направя – Мег поклати глава, замислена за красивите вещи, които ѝ се искаше да има.
 
– Малкото пари, които имаме за харчене, няма да са от голяма полза, така мисля аз. Всяка има по долар, надали армията ще види голяма полза, ако го дарим. Съгласна съм да не очаквам подаръци от майка или от вас, но ми се ще да си купя „Русалка и Синтрам“ 1 . Откога чакам! – рече Джо, тя си беше книжен плъх.

– Аз исках да си купя нови партитури – призна Бет и въздъхна толкова тихо, че само метлата за камината и дръжката на чайника я чуха.
 
– Ще си купя хубави моливи за рисуване, наистина ми трябват – рече и отсече Ейми.

– Майка нищо не каза за нашите пари и се съмнявам, че ще поиска да дарим всичките. Всяка от нас да си купи каквото си избере, и ние заслужаваме малко радост. Колко работихме, за да ги спечелим тези пари – на висок глас размишляваше Джо и по мъжки оглеждаше обувките си.

– Аз ли не знам! По цял ден уча онези непоносими дечурлига, докато искам само да съм си у дома и да се занимавам с приятни неща – отново се заоплаква Мег.

– Не знаете и половината от това, което на мен ми се налага да понасям – обади се Джо. – Как ще ви е на вас да сте затворени с часове с кисела, взискателна възрастна дама, която постоянно ви пришпорва, вечно е недоволна и така ви тормози, че ви иде или да се спасите през прозореца, или да ревнете?
 
– Не е хубаво да се оплаквам, но според мен няма по-лоши задължения на света от миенето на съдове и чистенето. Потискат ме и правят пръстите ми непохватни, после не мога да свиря на пианото – Бет погледна към загрубелите си ръце с въздишка, която този път всички чуха.