Годината е 1934-та.

Стотици предприемачи фалират, хората затъват в дългове и из редица щатски селища и градчета жителите се трупат на опашки за храна и провизии. Сред мизерията по-хитрите търсят безскрупулни начини да спечелят пари. Джон Партлоу – човек с ангелско лице, и Джинджър ла Франс, измамничка от панаирите, са най-лошите сред тях. Двамата изоставят досегашните си дребни схеми и обединяват сили, за да се заемат със сложно организирано отвличане с цел откуп.

Недалеч от тях обаче живее Къртис Мейхю – чернокож младеж, който работи като носач на гарата „Юниън“. На него му се носи славата, че умее да разрешава спорове и неразбирателства сред приятелите си… ала никой от тях не подозира, че Къртис има специална дарба да улавя дори онези неща, които не са изказани на глас. Къртис умее да чете мислите… и един ден тази свръхестествена способност му позволява да чуе детски зов за помощ, който го въвлича в опасния свят на Партлоу и Джинджър.

В тази напрегната история с емоционално триумфиращ финал се преплитат сериозните и болезнено актуални теми за класовото и расовото разделение с шокиращите и хипнотизиращи прийоми на жанровата литература. Мрачен криминален трилър за ерата на Голямата депресия, обогатен с вещи знания за епохата и намек за паранормалното, романът „Момчето, което чуваше всичко“ представя писателя Робърт МакКамън в апогея на писателската му кариера.

Годината е 1934-та.

Стотици предприемачи фалират, хората затъват в дългове и из редица щатски селища и градчета жителите се трупат на опашки за храна и провизии. Сред мизерията по-хитрите търсят безскрупулни начини да спечелят пари. Джон Партлоу – човек с ангелско лице, и Джинджър ла Франс, измамничка от панаирите, са най-лошите сред тях. Двамата изоставят досегашните си дребни схеми и обединяват сили, за да се заемат със сложно организирано отвличане с цел откуп.

Недалеч от тях обаче живее Къртис Мейхю – чернокож младеж, който работи като носач на гарата „Юниън“. На него му се носи славата, че умее да разрешава спорове и неразбирателства сред приятелите си… ала никой от тях не подозира, че Къртис има специална дарба да улавя дори онези неща, които не са изказани на глас. Къртис умее да чете мислите… и един ден тази свръхестествена способност му позволява да чуе детски зов за помощ, който го въвлича в опасния свят на Партлоу и Джинджър.

В тази напрегната история с емоционално триумфиращ финал се преплитат сериозните и болезнено актуални теми за класовото и расовото разделение с шокиращите и хипнотизиращи прийоми на жанровата литература. Мрачен криминален трилър за ерата на Голямата депресия, обогатен с вещи знания за епохата и намек за паранормалното, романът „Момчето, което чуваше всичко“ представя писателя Робърт МакКамън в апогея на писателската му кариера.

Разгърнете началото на тази мрачна история

ПЪРВА ЧАСТ

АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ
Първа глава

Дяволът може да бъде мъж или жена. Дяволът може да бъде корава пружина на седалката на колата, мушичка в окото, удар на дървена палка по железните решетки на зат­вор­ни­чес­ката килия. Дяволът може да бъде проблясък на мълния, глътка лошо уиски или гнила ябълка, която бавно разваля цяла кошница здрави плодове. Дяволът може да бъде колан, който шиба гърба на дете, или кашон с евтини Библии с меки корици, подути от жегата на напечената задна седалка на осемгодишен, избелял от слънцето зелен оуклънд седан с две врати, който се държи на ръжда и тел.

Днес Дяволът беше последното.

Мъжът зад волана на седана приличаше на ангел хранител. Беше на трийсет и две години и лицето му беше красиво като на изгубено херувимче, с две тъжни бръчки в ъгълчетата на устните. Имаше къдрава руса коса, подстригана късо, а очите му бяха с цвета на дим през лятото. Беше облечен в изгладени панталони от бял костюм и бяла риза с нова якичка и плисета отпред. Тънката му черна вратовръзка беше пристегната със сребърна щипка с формата на две ръце, сключени за молитва. На седалката с напукана кожена тапицерия до него беше оставена сламена шапка с черна панделка, до сгънатото сако от белия костюм. Ръцете на волана бяха меки. Това не беше човек, който се препитава с физически труд във времената, когато толкова много други хора работеха на изкопи за един долар на ден. Тъй като не понасяше безмилостното лятно слънце в югоизточната част на щата Тексас, което прегаряше мъже и жени, докато не ги превърне в съсухрени съчки, той разчиташе на интелекта и съобразителността си, за да преживее трудните времена.

Лошото беше това, че никога не беше виждал времена, които да не са били трудни.