Eдин ден Густав научава, че ще бъде изпратен в Аушвиц – на сигурна смърт.

За Фриц е немислимо да изостави баща си. Отчаян в желанието си да бъдат заедно, Фриц прави шокиращ избор и доброволно пожелава да се присъедини към групата, която ще бъде отведена в Освиенцим. За нацистите всеки лагер на смъртта е като другите, така че на момчето е разрешено да последва баща си…

Всичките тежки години на ужас, отчаяние и жестокост, на които двамата стават свидетели, и неизмеримите страдания, които понасят като жертви, не успяват да ги сломят. Густав и Фриц намират утеха и сила чрез своята безусловна любов и чрез вярата в бъдещето.

Вяра, която може да им покаже пътя към спасението…

Базирана на тайния дневник, който води Густав, както и на задълбочени проучвания и интервюта с членове на семейство Клайнман, Момчето, което последва баща си в Аушвиц е изключителен разказ за смелост и оцеляване, но и за това какво е да бъдеш човек и как да съхраниш човешкото у себе си… дори ако се намираш на най-нечовешкото място на света.

Вижте откъс от романа „Момчето, което последва баща си в Аушвиц“

Предговор

Това е истинска история. Всеки човек в нея, всяко събитие, всеки обрат и невероятно съвпадение са взети от исторически източници. На човек му се иска да не е истина, никога да не се е случвала, толкова ужасни и болезнени са някои от нейните събития. Ала всичко това се е случило и е в паметта на все още живите.

Има много истории за Холокоста, но те не са като тази. Приказката за Густав и Фриц Клайнман, баща и син, съдържа елементи от всички останали, но е доста различна от която и да е от тях. Много малко евреи са преживели нацистките концентрационни лагери от първите масови арести в края на 30-те години до Окончателното решение и в края на краищата – освобождаването. И никои, доколкото ми е известно, не са преминали през целия им пъкъл заедно, баща и син, от началото до края, от живота под нацистка окупация до Бухенвалд, до Аушвиц и съпротивата на затворниците срещу СС, до маршовете на смъртта и след това до Маутхаузен, Мителбау-Дора, Берген-Белзен – и до прибирането вкъщи живи. Със сигурност никои, които са останали в досиетата. Късметът и смелостта изиграват ролята си, но това, което в крайна сметка поддържа Густав и Фриц, е тяхната любов и преданост един към друг. „Момчето е моята най-голяма радост – пише Густав в своя таен дневник в Бухенвалд. – Поддържаме се взаимно. Ние сме едно цяло, неразделни.“ Тази връзка има своя последен тест една година по-късно, когато Густав е транспортиран до Аушвиц – почти сигурна смъртна присъда – и Фриц избира да се откаже от собствената си безопасност, за да го придружи.

Пресъздадох историята с цялото си сърце. Чете се като роман. Аз съм толкова разказвач, колкото и историк, и въпреки това не беше нужно да изобретявам или разкрасявам нищо; дори фрагментите на диалога са цитирани или реконструирани от първични източници. Основата е дневникът, воден в концлагера от Густав Клайнман между октомври 1939г. и юли 1945г., допълнен от мемоари и интервюта, дадени от Фриц през 1997г. Нито един от тези източници не може да се чете лесно както в емоционален смисъл, така и буквално – дневникът, написан в екстремни условия, е схематичен, често прави загадъчни намеци за неща извън знанието на обикновения читател (дори историците на Холокоста би трябвало да се консултират със своите справочници, за да обяснят някои пасажи). Мотивът на Густав при воденето му не е да остави свидетелство, а да помогне за запазването на собствения му здрав разум; отпратките му са били разбираеми за него по онова време. Веднъж разтворен, дневникът предоставя богат и сърцераздирателен поглед върху преживяването на Холокоста седмица след седмица, месец след месец и година след година. Поразително се разкриват непобедимата сила и духът на оптимизъм на Густав: „... всеки ден си казвам молитва“, той пише в шестата година от затвора си: Не се отчайвай. Стискай зъби – СС убийците не бива да те победят.

Интервютата с оцелели членове на семейството предоставят допълнителни лични подробности. Всичко – от живота на Виена през 30-те години на миналия век до функционирането на лагерите и замесените личности – е подкрепено от обширни документални изследвания, включително свидетелства на оцелели, архиви от лагерите и други официални документи, които потвърждават историята във всяка една нейна част, дори най-необикновената и невероятната.

Джеръми Дронфийлд, юни 2018г.