„На изток – в рая“ на Изабела Шопова е книга, написана на цветист език, с много жизнерадост и с истинско удоволствие. Поради което и се чете с удоволствие. Феновете на Изабела, които са чели писмата й в Интернет, знаят за какво става дума. А тези, които ще се запознаят за пръв път с нея, ще открият в текста й всичко, което са искали да научат за Нова Зеландия, илюстрирано с богат снимков материал и разказано с любов и почуда. Ще открият и авторката – човек с богата култура, непокътната жизненост и бликащо чувство за хумор, която прекарва „шест години в Страната на дъжда, в последния земен рай, в най-приказно красивия ад, в Земята на дългия бял облак, в далечната, екзотична и все още не позната Тера инкогнита“.

„Никога не съм възприемала живота ни в Нова Зеландия като изгнаничество, нито емиграцията като мъченическа. Животът ни в Аотеароа беше приключение и предизвикателство. Тази книга е опит да разкажа за трудностите и възторзите, страданията и радостите, ежедневното и необичайното, при ключенското и баналното, с които се сблъскахме през шестте години в Нова Зеландия. За приятелите, които намерихме. За клишетата, които преборихме. За чудесата, които видяхме. За хората, които срещнахме. За уроците, които научихме. За страната, която обикнахме. За Аотеароа – Земята на дългия бял облак. За Нова Зеландия – от обратната страна на света.“

Така започва тази забележителна книга, която не е роман, не е пътепис, не е автобиография, а е по малко от трите и нещо повече.