СЛУЧАЯТ Е ПРИКЛЮЧЕН

Тя избира случая за тема на своя финален проект за завършване на гимназията и съмненията ѝ я отвеждат до мрежа от мрачни тайни, а някой отчаяно желае те да останат скрити...

Ако действителният убиец все още е на свобода, колко далеч би стигнал той, за да не допусне Пип до истината?


Пип знаеше къде живеят.

Всеки в Литъл Килтън знаеше къде живеят.

Домът им беше местната призрачна къща. Край нея минувачите забързваха крачка, а думите им засядаха в гърлата. След училище децата си тръгваха на групички към вкъщи и пътьом мереха сили с предизвикателства кой ще дръзне да притича и да докосне входната врата.

Всъщност вътре не витаеха призраци, а трима души, които упорито живееха посвоему. В къщата не мъждукаха неземни светлинки и невидими ръце не събаряха столове. Преследваха я изпращачи на зловещи писма с адресат „Семейство Измет“ и камъни, трошащи прозорци.

Пип се питаше защо обитателите ѝ не се изнасят. Не беше нужно, вярно, защото не бяха направили нищо лошо. Ала тя се чудеше как издържат да живеят така.

Пип знаеше много неща. Знаеше, че хипопомонстрозисквипедалиофобия означава „страх от дълги думи“; знаеше, че бебетата се раждат без капачки на коляното; знаеше наизуст най-добрите цитати от Платон и Катон; знаеше, че има над четири хиляди сорта картофи. Не знаеше обаче как семейство Сингх намират воля да останат тук. Тук, в Килтън, под тежестта на безброй втренчени погледи, на остроти, прошушнати достатъчно силно, за да се чуят, и на заучени реплики, които не водят до никакви разговори.

Особено жесток бе фактът, че домът им се намира съвсем близо до килтънската гимназия, където бяха учили Анди Бел и Сал Сингх и където Пип щеше да се върне за последната си учебна година след няколко седмици, когато нажеженото августовско слънце цопне в септември.

Пип, в този миг по-смела от половината деца в града, спря и опря длан в портата. Очите ѝ обходиха пътеката до входната врата. Няколкото крачки изглеждаха като зейнала пропаст между тук и там. Идеята може би щеше да се окаже много лоша. Беше го взела предвид. Под горещото сутрешно слънце тя вече усещаше как под джинсите ямките на коленете ѝ лепнат от пот. Лоша идея или смела идея. Все пак най-великите умове в историята залагат на дръзкото, не на сигурното. Съветът им е добра подплата дори за най-лошите идеи.

Пип надви пропастта с подметките на обувките си, стигна до входната врата, изчака секунда, за да се увери, че е сигурна, и почука три пъти. Напрегнатото ѝ лице се взря в нея – дълга тъмна коса, изсветляла по краищата от слънцето, бяло лице въпреки седмицата в Южна Франция, остър тъмнозелен поглед, подчертан с очна линия.

Вратата се отвори с дрънчене на свалена верига и изщракване – веднъж и втори път – на ключалката.