Плътта притежава своя логика…

Учителят по история Тристрам и неговата съпруга Биатрис-Джоана скърбят. Загубили са детето си в един антиутопичен свят, който ограничава населението чрез контрол над популацията – свят, който издига на пиедестал алтернативната сексуалност и доброволната стерилизация.

Същевременно обаче Дерек, братът на Тристрам, сложил социална маска, за да подпомогне кариерата си, поддържа любовна афера с Биатрис-Джоана… и страстта им води до престъпление: заченати са близнаци. Ситуацията се усложнява след появата на Сивите – полиция на екстремизираното статукво, която прилага тежки репресивни мерки.

Неизбежно животът на всички се променя. Тристрам е арестуван, Дерек е повишен, а бременната Биатрис-Джоана се превръща в бегълка. Самото общество също преминава през трансформация – напрежението по улиците се покачва и недоволството разклаща цялото правителство, възраждат се древни ритуали за плодовитост, а в страната се надига зловещ канибализъм. За капак, като част от морално презрителните мерки на системата, избухва бутафорна война, чиято единствена цел е да прочисти обществото…

Надникнете в началото на този смешно-страшен роман на Антъни Бърджес

Първа част

1.

Беше денят преди нощта, когато се забиха ножовете на официалното разочарование.

Биатрис-Джоана Фокс хлипаше, потънала в майчина скръб, докато двама служители от Министерството на земеделието (Отдел за възстановяване на фосфора) поемаха малкото трупче в жълтия пластмасов ковчег. Ведри типове с черни лица и искрящо бели протези, а единият си тананикаше нашумяла напоследък песен. Често я мрънкаха по телевизията кльощави младежи от неопределен пол, ала от басовото гърло на един карибски мъжага звучеше неуместно. И зловещо.

Фред, любими мой,
сладък, малък,
моят вкусен залък...

Невръстният покойник не се казваше Фред, а Роджър. Въпреки риданията на Биатрис-Джоана мъжът продължаваше да си тананика и да изпълнява задълженията си равнодушно, с вече привична лекота.

– Приключихме – отбеляза удовлетворено доктор Ачесън, въздебел скопец, англосаксонец. – Още една порция фосфорен пентоксид за нашата Майка Земя. Доста под половин килограм, струва ми се. Но всяка доза е от полза.

Певецът беше станал свирец. Без да престава да си подсвирква, той кимна и подаде на Биатрис-Джоана разписката.

– Елате в кабинета ми, за да ви дам копие от смъртния акт, госпожо Фокс – усмихна ѝ се д-р Ачесън. – Занесете го в Министерството на безплодието и там ще ви изплатят съболезнователните. В брой.
– Искам само синът ми да се върне – простена тя.
– Ще ви мине – бодро я увери доктор Ачесън. – На всички им минава.

Той наблюдава благосклонно как в коридора двамата чернокожи понасят ковчега към асансьора. Микробусът ги очакваше двайсет и един етажа по-долу.
– Мислете в национален мащаб. В световен дори. Едно гърло по-малко за изхранване. Още половин килограм фосфорен пентоксид ще обогати почвата. Знаете ли, госпожо Фокс, в известен смисъл вие скоро ще получите отново сина си. – Той я поведе към тесния си кабинет. – Госпожице Хършхорн, смъртния акт, ако обичате – обърна се той към секретарката си.

Госпожица Хършхорн, която беше от тевтонско китайски произход, бързо изкряка данните в своя аудиограф и от един процеп се показа отпечатана карта, която доктор Ачесън подписа със заоблен женски почерк.

– Заповядайте, госпожо Фокс – каза той. – И се постарайте да гледате рационално на нещата.

– Онова, което виждам – отговори тя доста рязко, – е, че при добро желание можехте да го спасите. Само че според вас не си струваше – още едно гърло за изхранване, което ще е по-полезно за държавата във вид на фосфор. О, колко сте безсърдечен!

Биатрис-Джоана отново се разрида. Госпожица Хършхорн, невзрачно слабо девойче с кучешки очи и права черна коса, направи гримаса към доктор Ачесън. Явно бяха свикнали с подобни изблици.