„Никой не се спасява сам“ е съкровената история на Делия и Гаетано, две изгубени души в един неуютен свят. Наскоро разведени и наранени, те се опитват да скъсат със старите навици и да загърбят усещането за пустота. Запознаваме се с тях една лятна вечер в малък римски ресторант. Неканени нахлуват спомени за началото, заредено с копнеж, за по-късните уж дребни пререкания и упреци, попарили надеждите и обичта, за горчивите изневери и неизлечимите травми от детството. Отчаянието може и да прави хората по-човечни, но не ги учи как да живеят, подсказва авторката.

Margaret Mazzantini
NESSUNO SI SALVA DA SOLO

© 2011 by Margaret Mazzantini

© Вера Петрова, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

ИК „Колибри“, 2015

ISBN 978-619-150-570-8

– Искаш ли вино?

Тя едва помръдва брадичка с разсеян жест на раздразнение. Отсъстваща. Сигурно е някъде далече, заета с нещо, което й е по-приятно и което, естествено, няма как да е той.

Бяха ги сбутали на тази масичка с хартиени подложки от месарска хартия, насред цялата шумотевица. Чантата на Делия още виси на рамото й.

Поглежда към възрастната двойка, настанена няколко маси по-нататък. Предпочиташе да е там, в закътания ъгъл. С гръб, защитен и опрян в стената.

Гаетано й налива. Прави широк, леко смешен жест. Научил го е от сомелиерското предаване по телевизията в нощите, в които не може да заспи. Тя наблюдава как виното се разлива в чашата. С онзи прекрасен звук, който тази вечер изглежда напълно ненужен. Когато любовта си е отишла, е излишно да се полива с добро вино и да се прахосват жестове и пари.

Може би не трябваше да я води на ресторант, не й се яде, не й се чака поръчката. Най-добрите им моменти винаги са били случайни, с дюнер в ръка или кестени в хартиена фунийка и обелки, изплюти на земята.

На ресторант никога не им се получаваше така. Започнаха да ходят по ресторанти, когато се видяха с малко пари и когато идилията им беше взела да проскърцва, като стар люлеещ се стол, който вече не върши работа.

Сервитьорката оставя менюто на масата.

– Какво да поръчаме? Какво ти се яде?

Делия посочва едно вегетарианско ястие, някаква гадост на фурна. Той обаче е дошъл да яде, да се утеши едно хубаво.