Особен е почеркът на Дилян Бенев в прозаичната му книга „Обсебване”. Смесица от сексуално, социално и философско и в сюжета, и в оценките. На места е олекотено, другаде е засилено саркастичното отношение, но не всякога стрелите на автора са насочени към заслужаващи внимание явления. Съществуват интересни стилови попадения, тук-таме афористични и запомнящи се. Моралистичните оценки с подчертаните в едър шрифт фрази извеждат на по-високо ниво текста, свързвайки го с традицията. Общото звучене е като картина на наивист, с чистотата на поривите и закодирания по-дълбок смисъл, който обаче не винаги е налице. Някъде авторът би могъл още повече да изостри гледната си точка на Съдник.

Наистина разказите на Дилян Бенев са объркващи, не може да им се даде категорична оценка. И това идва от необичайния му подход и вглеждане в познати неща от ежедневието, които героят-разказвач не може и не иска да приеме. Хем воюва с тази битова и социална привичност, хем недостатъчно я осмива. Ако авторът бе направил за посмешище отвратителните за него явления, те биха станали жалки и отвратителни и за читателя. Чрез смеха можеше да ги срине по-успешно. В случая не ми достига силата на изобличителната ирония. Много повече би помогнала хиперболата, не равното делнично описание.

Силната страна на Дилян Бенев е естествено звучащият диалог. Тази своя дарба да напипва разговорния стил авторът трябва да използва с пълна сила ЗА СБЛЪСЪКА МЕЖДУ ПОЗИЦИИТЕ НА ГЕРОИТЕ, не само за развиване на сюжета. Дано опита перото си и в драматургията...

Очаквам тази книга да бъде пореден етап в творчеството на автора. Краткият разказ е камениста територия. Дилян Бенев я копае упорито, засява я с добро семе. И ако я полива дори в безводие с моженето си да дълбае очевидното и да изравя от него извора на неочакваното, тя ще му се отплати с богата реколта.

Диана Димих