Съдба! Следвай я, не се бори с нея!

Което е орисано, е неизбежно! И винаги идва време за разплата!

Трябваше да научиш този урок още преди 20 години!

Вълшебната поредица „Самодивски сезони“, вдъхновена от фолклора продължава с нова завладяващата история от Искра Урумова

Впуснете се в магията на самодивите с този роман, преплитащ традиция със съвремие.

Историята започва на 8 май тогава, сега и после...

Виж откъса:

8 май
 
– Идеален ден, брате!
– Зависи за какво, брате… – отвръщам уклончиво.

Да те убия например, всеки ден е идеален.

Скривам мисълта зад приятелска усмивка, докато стисваме длани. Мъж като планина е, рамото му е камък, ръкостискането – здраво и продължително. Повежда ме през двора на голямата къща, разположена на километър от Власинското езеро, и на верандата виждам подредена маса. Веднага реагирам:

 – Знаеш, че не празнувам, Йоване.
 – Кой е казал, че ще празнуваш? Това е само хубава вечеря с пиене. – Кани ме с жест да седна. – И подарък не съм ти купил. Обаче! – Вдига пръст и хитро намига. – По-късно съм ти приготвил нещо – навежда се напред ухилен, а аз се правя на любопитен. – Два комплекта черно и русо.
Един за теб и един за мен.

Слабостта му към тройките в секса ми е позната, силна е почти колкото зависимостта му към алкохола и кокаина. Отровен е до дъното на душата си. Кръвта му е задръстена със скъпоструващи опиати, а умът – с примера на баща му Стеван Стоянович, един от най-влиятелните хора в престъпния елит на Балканите. Стеван го е превърнал в жесток кръвосмучещ паразит, удобно впит в плътта на семейната слава.

Налива стабилна доза уиски в чашите, слага бучка лед в моята и ми я подава:
 – За твое здраве! Ти си единственият брат, който някога съм имал!
 – Благодаря! – Не отделям очи от неговите. – Ценя всеки ден, откакто те познавам!
 Протягам чашата и той я чуква. Отпиваме бавно и с наслада. Обзема ме абсурдна благодарност и ми става смешно.

 Дяволите да ме вземат, наистина се радвам, че срещнах този кучи син!
 
– Ей сега идва вечерята. Курвите са поръчани след девет – казва той.
 Понякога много ми дотяга, но ако искам да ме усеща близък, трябва да споделям увлеченията му с ентусиазъм:
 – Настани ги край масата. Огладнявам бързо.

Всъщност не искам жени, които, първо, не съм избрал сам; второ, са оборотни за много мъже и трето…

Нямам нужда от платен секс, мамка му! Мога да имам всяка жена, която пожелая.

Само че богаташкият син изпитва сладка тръпка от усещането да поръчва „стока“, понеже единствената истинска сила, която притежава, е тази на бащините пари.

 – Сега ще прекараме твоя рожден ден, както ние обичаме. Скоро ще отбележим и моя, но както би трябвало да обичаме. Все пак ще навърша трийсет и една. Всички очакват вече да се държа прилично. Лесно ти е с твоите невръстни двайсет и… – изсмива се на умното си заключение и отпива голяма глътка уиски.
 – Семейството ще дойде ли за твоя рожден ден?
 – Баща ми няма да наруши графика си, но Тия ще пристигне.

Тия е 20-годишната сестра на Йован – принцесата на фамилията – красавицата Тияна Стоянович. Виждал съм я два пъти за кратко. Разглезена кукла, студентка в Барселона – учи бизнес комуникации. Занимава се с танци и всякакви безумно скъпи хобита. Още не е дорасла да се сети, че може да включи към тях и някаква благотворителност – ей така, за имидж. Братът и сестрата са близки, вероятно ранната загуба на майка им е помогнала за това. Госпожа Стоянович загинала при инцидент с яхта, когато Йован бил на тринайсет години, а Тия на две. Около смъртта ѝ витаят доста въпросителни, защото малко преди това в семейството се вихрели скандали… Съпругата на Стеван искала да го напусне – уж имала проблеми с психиката, злоупотребявала с алкохола. Подозирам, че мафиотът сам е организирал инцидента с жена си, но Йован не обича да говори по темата. След споделения свят на престъпността и адреналина желанието да забравим майките си, сякаш ни свърза най-силно.

Моята си тръгна, когато бях петнайсетгодишен, при това беше в чудесно здраве. Неговата – още по-рано, но в ковчег. Сърбинът бе приел смъртта ѝ като предателство, така приемах и аз решението на майка ми да е далеч от мен.
 Лесно влязох под кожата му. Полезен съм му със съвети, които печелят бащина похвала. За разлика от Стеван, който е умен и жесток, Йован е само жесток. Умствено не блести с нищо и това личи особено силно, откакто сме в Сърбия. Бащата разчита на него да завладее иманярските канали на Балканите и да осигури тлъст пай от златните залежи в България, но кокаинът и проститутките засега са по-вълнуващи за синчето…

Прекъсва мислите ми с драматична въздишка:
 – Виж какво странно нещо е животът! – Обикновено се прави на философ след второто уиски. – Миналата година по това време се запознахме, а сега сме неразделни.

Е, скоро ще се разделим завинаги.