Ребека Рейзин ни повежда отново в любимата си Франция за още една история за свобода, ранени сърца и любовта, която може да лекува…

Безнадеждната романтичка Ария вече е срещнала и загубила любовта на живота си – и се е заклела никога повече да не се влюбва… освен ако не става въпрос за някоя книга, разбира се. Една истинска любов ѝ е достатъчна за цял живот.

Затова ще направи всичко възможно да забрави Джонатан и да се наслади на безметежно лято във Франция, докато един неочакван дневник от миналото не ѝ помага да започне да лекува болката отляво.

Но кой ли може да избяга от любовта?

Откъс от романа „Пътуващата книжарница на Ария“

Тази книга е за теб, Джакс.
Ти си моето слънце.

ПРОЛОГ

Глобусът се върти пред нас и страните преминават в неясни очертания пред очите ни. Роузи трябва само да го спре с пръст, но знам, че няма да го направи. Няма да вземе толкова важно решение, оставяйки се на нещо така лекомислено като съдбата.

– Хайде, Роузи, какво чакаш? – не мога да не я предизвикам аз.
Тя отвръща наситено сините си очи.

– Знаеш ли, просто... струва ми се прекалено рисковано. Ами ако го спра на Антарктида или нещо такова?

– Антарктида със сигурност има нужда от временна книжарница толкова, колкото и всяко друго място – засмивам се аз. – А няма ли да се влюбят в ръчно направените ти блендове чай, които ще стоплят премръзналите им сърца! – добавям аз. Огромното удоволствие да живеем в кемпери е, защото имаме свободата да отидем където поискаме. Но Антарктида може да е малко прекалено далече...

Преди да успея да кажа още нещо, Роузи се втурва към дъното на вана.

– Почакай! – казва тя и ми се усмихва, обърнала глава назад, а аз разбирам, че през цялото време е имала план за следващия етап. Мога да заложа последните си пари на това, че има подробно разписание за следващото ни пътуване с нашите кемпери магазини. Истината е, че се доверявам на Роузи да ни поведе по правилния път. Тя е разумната, докато аз съм прекалено непредсказуема, за да взимам правилните решения за живота. Аз със сигурност щях да се доверя на глобуса, и то вероятно след прекалено много вино.

– Та-раа! – възкликва тя и изскача иззад розовата завеса, която отделя спалнята от дневната.
Аз поклащам глава и се разсмивам. Върху безупречната бяло-руса коса на Роузи стои пухкава синя барета. Сигурна съм, че има и същия шал, а също и разговорник, скрити някъде.

– Във Франция ли отиваме?

– Oui, oui! – Тя измъква втора барета иззад гърба си и ми я подхвърля. – Наречи ме побъркана, но имам чувството, че там ще се случат хубави неща. Това е една толкова романтична страна. Представям си как любовта разцъфтява там.

– И това е причината да избереш Франция? – извъртам очи аз. – Мислиш, че ще се влюбя в някой мрачен французин?

Тя свива рамене.

– Направих малко проучване...

– Интересно. – Когато Роузи каже, че е направила малко проучване, значи, че няма да мога да се измъкна от каквато и побъркана идея да ѝ е хрумнала без борба.

– ... и тези мрачни французи, за които говориш, обожават литературата!

Чакам по-подробно обяснение, като например, че бизнесът ни ще процъфти, но нищо такова не идва.

– Това ли е всичко? Понеже някакви французи обичат да четат, ти смяташ, че там ще е страхотно място да прекараме една година като „Живеещи във ванове“? Цялото ти решение се основава на това? – Малко е необичайно дори и за Роузи.

– Като го казваш така, звучи нелепо! – Страните ѝ пламват. – Но те не просто обичат да четат, това е в кръвта им, точно както и при теб! Французите живеят и дишат думите и се възхищават на креативността. Също така има магазини за сирена, а кой не ги обича?

Аз повдигам вежда.

– Аз харесвам магазини за сирена. И сладкарници.

– Особено сладкарници. Добре, значи ще го направим? Ще напуснем фестивалната верига и всичко, което познаваме, и ще опитаме късмета си във Франция...?

– Какво имаме да губим? – отговарям аз. – Ако не се получи, ще се върнем у дома...
Но няма начин да се влюбя, освен ако не става въпрос за френски обяд с три ястия. За това мога да отворя сърцето си.