Проблемът на Янца е във времето, в което живее - краят на 70-те, началото на 80-те години на миналия век. И в държавата - социалистическа Югославия. Време и място, в което банани се ядат само по Нова година, „западна музика“ се слуша по прекарани скришом през границата плочи, всички младежи са „титови“, а самият вожд Тито виси над главите на учителите във всяка класна стая. А дънките - да, дънките се внасят само контрабанда и са залог, за да бъдеш забелязан от „прогресивните“ в словенския град Марибор.

А Янца иска да бъде забелязана. Затова минава през всички модерни веяния на масовата култура - хипарка, пънкарка, диско маниачка... За да намери накрая кънкьора Мирч, своя идеал.

Откъс от романа на PINK на Яня Видмар

Титова пионерка 1

На масата я чакаше чаша, като че Светия граал, пълна с мляко и с отвратителен каймак отгоре. Малката Янца върна падналото око на куклата в ямичката. Под плетената й рокличка имаше пъпка, върху която тя лепна парче лейкопласт, за да не кърви като на по-голямата й сестра. Мама пазеше скъпоценния лейкопласт за баща й, за след бръснене. Ако разбереше къде си го крие, щеше да й извие врата като на куклата.
 Мама нави купчинката изпрана прежда около стола и започна да я намотава на кълбо. За да си успокоява нервите, тя разплиташе стари жилетки и плетеше ковьорчета. Тези творения покриваха цялото им жилище, понеже мама имаше всеки ден хиляди причини за нервен срив. А освен това с плетене на покривки и шалове тя спасяваше домашния бюджет. Изплетените си произведения от тази прежда предлагаше на клиентките си за нови. Превръщаше разплетените жилетки и килимчета в чудесни нови торбички, шапки и шалчета. А чрез тях сближаваше различните социални слоеве. Така в дома им се събираха жени на партийни функционери, домакини, пенсионерки и други еманципирани другарки.

В черчеветата на прозорците бясно стържеха дървесни червеи. На кухненската маса лежеше торбичка с метални ролки за коса, мамината глава изглеждаше като пуделче, което още не е било сресано, та прилича на къделя. Парата от тенджерите на печката смекчаваше навъсения поглед на президента от календара в ъгъла. В хола той посрещаше гостите от снимка, правена в родното му село Кумровец. А из кухненския диван пък щъкаха дървеници.

Малката Янца обичаше да се пързаля по пода, особено когато бе лъснат с червена вакса. Ловеше се за мебелите, стъпила върху един парцал. След едно такова представление върху табуретката от гниещо дърво бяха останали отпечатъци от изкъртени млечни зъби. Но тази сутрин пързалянето отпадна, защото тя бе в бялото си клинче.

Заради разваления механизъм вратичките на горните шкафчета все се отваряха самички. Обикновено когато някой минаваше край тях.
 – Ооооо... Мамо, кога тате ще ги поправи, а? – извика сестра й Весна, която се плъзгаше по червената вакса на пода в нови найлонови чорапи.
 Мама остави кълбото, свали от кафявата си блуза плетеното си бозаво шалче и го прикачи към една блузка от жоржет. Още не беше съчетала прекалено дългия комбинезон с полата.
 – Не се прави на чиста вода ненапита!

От антрето, през прозорчето на кухнята, смърдеше на съседските пълнени чушки. В кухните на работническия блок край градския парк на левия бряг се вихреха весели семейни компании, а на десния вилнееше и се кълчеше нашата Брижит Бардо.
 – Ако те види татко, ще те обеси!
 – Ау, че кофти!
 – Да вземеш да си отпуснеш полата! Пак ли си я срязала? Не можеш да ходиш на училище с мини!
 – А не, само съм я подвила малко.
 – Май че не ме чу? Вземи си шушляковото яке, след десет минути тръгваме!