Емa и Джордж отскоро са двойка и любовта им е прекалено силна, за да бъде обуздана, ала дали присъствието на децата им от техните предишни връзки ще застраши хармонията помежду им?

Маги пък се надява, че покрай плажната идилия ще успее да се сближи със своята отчуждена дъщеря, докато изневиделица не се появява бившият ѝ съпруг – човек, който ламти за доверието ѝ, въпреки че е разбил сърцето ѝ.

Подобно на тях, Оливия бяга от напрежението вкъщи, само че миналото я преследва и скоро ще я принуди да признае най-съкровените си тайни...


Началото на тази перфектна почивка започва така...

ПРОЛОГ

Жените още седяха край басейна, макар да бе вече почти полунощ. Звездите горе бяха като сребърни късчета, пръснати с шепа върху мастиленочерен фон, а луната хвърляше проблясъци по повърхността на водата. Във въздуха се носеше мирис на вино и хлор с лек дъх на озон, който бризът донасяше от далечното море.

Многото празни чаши и чинии наоколо подсказваха, че зад гърба им е дълга вечер. На един по-ранен етап, когато слънцето се бе скрило и температурата бе започнала да пада, една от жените предложи да си изнесат навън юрганчетата, та да се топлят, тъй че сега бяха уютно загърнати и удобно настанени върху шезлонги, смееха се и разменяха споделени тайни като ученички, събрали се да пренощуват заедно.

 – Много странна ваканция беше тази – каза първата жена в този момент. Странна, но и изненадващо добра в много отношения, помисли си. Всичко се бе променило. Дори тя самата се беше променила. За пръв път от години бъдещето ѝ се струваше... интересно.

 – На мен ли го казваш – отвърна втората жена. Нейното настроение не бе чак толкова оптимистично. Всъщност тя би стигнала дори дотам да определи ваканцията като пълна катастрофа. Щеше ли някога да се съвземе от случилото се през тази седмица?

Настана тишина, чуваше се само лекото бълбукане на водата във филтъра на басейна и глухото потропване на надуваемото фламинго в металните стъпала при бавното му кръжене.

Третата жена бе загледана в нощното небе и прехвърляше мисли в главата си. Сега заговори тя.

– Утре като нищо ще съжалявам за това, но може ли да ви кажа една тайна? Много голяма.