От дълги години Хантя  работи в пункт за преработване на стара хартия. Превърнал работата си в ритуал, той внимателно отделя от купчините редките книги, спасява ги от ликвидация и страстно се отдава на тяхното четене. Както винаги е при Храбал обаче, „сивият“ житейски факт придобива неподозирани философски и лирични измерения, мрачна и все пак сияйна красота.

Пунктът за вторични суровини се превръща в „крайна гара“ не само на словесни шедьоври, но и на една човешка съдба, а „малкият човек“ се оказва необозрима духовна вселена. „Прекалено шумна самота“ е обяснение в любов към книгата, но и шеметен калейдоскоп на сложните и страховити перипетии на ХХ век. Творбата е филмирана през 1994 г. с Филип Ноаре в главната роля.

„Винаги съм обичал и сега обичам книгите на Храбал. Прозата му е сравнима с високата поезия и с неудържимия полет на фантазията. Така са умеели да пишат може би само някои прославени латиноамериканци. Но те не са знаели за него, а и той, мисля, не е знаел за тях. Някой ден съветската окупация ще бъде забравена и за тези години ще се говори, че това е било великото време на чешката култура, когато е живял Храбал, написал  „Прекалено шумна самота“.

Милан Кундера