„Психопорно“ е сборник от кратки и съвсем кратки разкази, с който Дàворин Ленко отваря нова глава в своите литературни и творчески търсения.

Както подсказва и заглавието, разказите се занимават с действителността, с плътта, както и с духовното и трансцендентно измерение на сексуалността. Но този път вече не с демонстрирането на самата сексуалност, а с „разговор за сексуалността“. Текстовете, събрани във втория сборник с кратка проза на автора, са структурирани като чисти диалози или по-точно изявления, понякога подхождащи есеистично към предмета на разговора и огрубяващи го, а друг път за миг разгръщащи го почти поетично.

В „Психопорно“ Ленко се изявява като майстор на диалога, успявайки без всякакви „ремарки“ да нарисува сцена, да създаде настроение и да изгради сложни, било човешки раними, било „животинско“ харизматични образи.