„Степни богове“ на Андрей Геласимов е като глътка ледена и чиста вода от дълбините на Байкал. Като омайния аромат на степни цветя през краткото лято в безбрежните степи между Манджурия и Тихия океан. Като древно предание на шамани от племето буряти, предусетили радиацията на сибирските уранови находища.

Далечната сибирска степ. Затънтено селце до китайската граница между края на войната срещу хитлеристка Германия и началото на сраженията срещу имперска Япония. През очите на бързо възмъжаващо момче като на бясна въртележка преминава битието на Съветския съюз през съдбоносната 1945 година. Морски пехотинци и танкисти, пияни мужици и застаряващи, но несломени жени, рано осиротели и пропушили хлапета, азиатската жестокост на сталинизма и изконната добрина на руския човек, самурайски харакири и вековна японска мъдрост, събрани в изящни хайку и в зловеща сага за гибелта на Нагасаки...