Децата ни са в опасност. Нивата на депресия, тревожност, усещане за празнота и прегаряне се повишават все повече

Новото поколение расте в среда и на фона на очаквания, които са много по-различни от тези за всяко друго поколение преди него.

Мишел Борба е учител, образователен консултант и детски педагог от 40 години и никога не е била толкова разтревожена. В книгата си „Успяващите деца“ тя се опитва да даде една по-различна рецепта за успеха и процъфтяването. Един подход, фокусиран не върху оценките и очакванията, а върху конкретни силни страни от характера, всяка от които може да бъде възпитана. Тези черти – самоувереност, емпатия, самоконтрол, нравственост, постоянство, любознателност и оптимизъм, са характерни за всяка завършена и успешна личност.

Д-р Борба дава конкретни съвети към родители и учители за това как да възпитават тези черти, как да стимулират правилния начин на мислене у децата, така че те едновременно да бъдат щастливи с това, което са, и да искат още, да се стремят към развитие, без да се депресират заради нереалистични очаквания.

Въведение

Изчерпване: отглеждаме неуверени вместо преуспяващи деца.
 
„Сякаш сме създадени, за да се явяваме на тестове.  Липсва ни това, от което се състои човечността.“
 Арън, на 12 години, Лос Анджелис
 
Децата ни са в беда.

Осъзнах този прост и ужасяващ факт, когато се обадих на шестнайсетгодишната Ива в седем часà в една неделна вечер. Звучеше притеснено. Попитах я дали не предпочита да отложим разговора за по-подходящо време.
 – Не, графикът ми винаги е препълнен – отвърна момичето. – Ще ми бъде приятно да споделя с вас какво означава според мен да си тийнейджър в наши дни.

Ива не е от децата, за които повечето от нас биха се тревожили. Тя живее в богат квартал в Нюпорт Бийч, Калифорния, и учи в елитно частно училище. Осъзнава, че е привилегирована. Мечтата ѝ е да бъде приета в престижен колеж, чийто женски отбор по плуване е в Първа плувна дивизия. Избрала е Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Тексаския университет.

 Всеки делничен ден Ива става в четири часà сутринта заради заниманията си по плуване с личен треньор, които започват в пет часà, а после отива на училище. Изучава интензивно френски език и още четири предмета, единият от които е физика. След училище плува още два часа с отбора си. Веднъж седмично участва в заседанията на редколегията на училищния вестник и на ученическия комитет. Прибира се вкъщи в шест и половина и вечеря набързо със семейството си. През следващите три-четири часа си пише домашните и в продължение на половин час прави тестове за подготовка за SAT.

 – Резултатът ми последния път беше 1450 точки. Трябва да го подобря най-малко със сто точки, за да имам шанс да вляза в някой от университетите, в които искам да уча – обясни ми Ива. Тя си ляга в полунощ.

Уморих се само като я слушах. Ива спи средно по пет часа (препоръчително е тийнейджърите да спят от осем до десет часа, макар че много малко от тях го правят) и по тази причина страда от недоспиване.

 – По какъв начин се забавляваш? – попитах я.
 – Почти винаги съм изморена и затова общувам с приятелите си в социалните медии. – Ива се засмя. – Давам си сметка, че съм късметлийка, защото уча в прекрасно училище и родителите ми ме обичат. Притеснявам се, че ще ги разочаровам, ако не ме приемат в Станфордския университет – там искат да следвам. – Тийнейджърката добави, че не само тя се чувства по този начин. – Всичките ми приятели са стресирани и объркани. Просто сме прегорели.

Добре дошли в света на поколението, което се намира в състояние на изчерпване. Връстниците на Ива (поколението Z, към което спадат родените след средата на 90-те години на миналия век) са умни и се радват на безпределна обич. Те не страдат от предразсъдъци и са възприемчиви към новите идеи. 1 („Ние сме представители на първото поколение, чиито кукли са момчета, момичета, безполови или двуполови – отбеляза Ива. – Това би трябвало да бъде хубаво, нали?“) Тези деца проявяват високи амбиции по отношение на колежите и бъдещето си.

Те обаче са по-нещастни, стресирани, самотни и депресирани и проявяват по-голяма склонност към самоубийство в сравнение с представителите на което и да било от предишните поколения. Проучванията, довели до тези изводи, са извършени преди началото на пандемията от КОВИД-19 и произтичащата от нея тревожност.

През няколко месеца се обаждах на Ива, за да разбера как се чувства, но един ден ме изненада, че вдига майка ѝ. От начина, по който звучеше гласът ѝ, ми стана ясно, че нещо не е наред. Хлипайки, тя ми обясни, че дъщеря ѝ е с тежка депресия и е била приета в болница.

 – Не си давах сметка колко е била тъжна и претоварена – изрече майка ѝ. – Мислех си, че ѝ осигурявам всичко, от което се нуждае, за да бъде щастлива и да постига успех, но се оказа, че съм грешала. Не ѝ помагах да се забавлява.

Непрекъснато чувам подобни сърцераздирателни истории от родители, но едва когато осъзнаят, че децата им не постигат успех. Защо тези деца срещат трудности, при положение че имат всичко? Защо огромните усилия, които полагат, не водят до преуспяване? Реших да се опитам да намеря отговорите на тези въпроси.