Откъс от романа „В рокля на кралица“

ЗЕЙН
 
Трябваше му годеница. И то веднага!

Прибереше ли се у дома без някоя подходяща девойка утре, родителите му щяха да бъдат много разочаровани. Да не говорим, че това би застрашило иначе доста щедрото му наследство, както и кралската му титла. От вече шест месеца ги лъжеше за процъфтяващата си връзка с „чудесна млада дама“.

От това по-голяма лъжа – здраве му кажи…

Медиите го наричаха „Принца плейбой“, „Зейн Разбивача на женски сърца“ и най-колоритното от всички – „Една нощ с Насау“. И макар тези прякори да бяха изключително груби, всъщност отразяваха истината. Но онова, което най-много го жегваше, не бяха очевидните внушения, а по-скоро пълната липса на въображение в измислянето на тези цветущи прозвища.

Нима Зейн не беше повече от поредица глупави, клиширани фразички? Смехория. Само дето баща му никак не го намираше за смешно.

Лека-полека слуховете за „извънкласните занятия“ на Зейн бяха достигнали и до родителите му. И макар че Кралство Панония край Адриатическо море беше изолирано от „непристойни“ западни влияния като музикалните телевизии, клюкарските списания и сестрите Кардашиян, новините все пак бяха стигнали и дотам, несъмнено с малко помощ от братовчед му Андреас – едно отровно змийче, което от години се опитваше да го съсипе.

Но баща му не беше впечатлен. Щом дочу новините, крал Драган III от Насау моментално отпътува за Южна Африка с частния си самолет, за да проведе спешна „среща“ с безпътния си син. Изключително конфузна среща. Особено след като бе заварил същия този син в джакузито с три голи мадами фотомодели. Споменът накара Зейн да се усмихне. През годините беше станал доста добър в доставянето на удоволствие на няколко жени едновременно. Чувстваше се като диригент на оркестър – цаката беше просто да знаеш кога и как да ускориш ритъма и темпото. А особено любимо му беше, когато се задоволяваха една друга…