Този великолепен и смущаващ роман на Филип Рот задълбава в неизследвани кътчета на една щедро експлоатирана, но едностранчиво интерпретирана епоха – 50-те години на ХХ в. в САЩ, време на война и неспокойствие в нравите. Рот глозга скелета на човешката психика, по който са полепнали болезнени спомени за преживени драми и очакване за неизбежна смърт. Или поне така възприема живота 19-годишният разказвач в романа – Маркъс Меснър, син на месар от Нюарк. Бащата е прекомерно грижовен и вместо да даде на сина си подкрепата и увереността, от които младежът се нуждае, го прогонва в колеж извън родния Нюарк. Маркъс е несъзнателно повлиян от страховете на баща си – перспективата да се озове на фронта в Корея оставя дълбока диря в мотивацията му за живот. Колежът не му осигурява убежището, което търси – тук чувствителният и дисциплиниран младеж се оказва изправен пред статуквото и ограниченията на един друг, непознат нему свят. Дори любовта не е такава, каквато я чертае въображението му.