Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена – реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории – също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта.

Георги Господинов 

Бавно. Събудете се бавно, оставете живота да потече във вените ви заедно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете за деня, за любим човек и любимо място. Отпийте от емоцията. Излезте и свършете нещо добро, накарайте някого да се усмихне, причинете щастие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на красотата в него, създайте я, ако не ви стига. Прегърнете и целунете близък, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и с удоволствие.

Светлозар Желев