Прочетете началото на заложническия трилър на Клеър Макинтош

ОПЕРАТОР: За какъв спешен случай желаете да съобщите?
СПЕШНО ПОВИКВАНЕ: Намирам се близо до летището... Виждам... О, Господи!
ОПЕРАТОР: Бихте ли потвърдили местоположението си, моля?
СПЕШНО ПОВИКВАНЕ: Летището. Един самолет... Преобърнал се е. Пада много бързо. О, боже, о, боже , о, боже!
ОПЕРАТОР: Изпращаме помощ.
СПЕШНО ПОВИКВАНЕ: Ще е прекалено късно... това [ неясно ] . Ще се разбие, ще се разбие...
ОПЕРАТОР: Бихте ли потвърдили, че се намирате на безопасно разстояние?
СПЕШНО ПОВИКВАНЕ: [ неясно ]
ОПЕРАТОР: Добре ли сте?
СПЕШНО ПОВИКВАНЕ: Разби се, наистина се разби, о, боже, гори...
ОПЕРАТОР: Пожарната команда ще е на място след по-малко от минута. Изпращаме и линейка. Има ли някого с вас?
СПЕШНО ПОВИКВАНЕ: Целият самолет дими... Той е [ неясно ] . Господи, експлодира... Прилича на огромна огнена топка...
ОПЕРАТОР: Пожарната команда пристигна.
СПЕШНО ПОВИКВАНЕ: Самолетът едва се вижда от пламъците и дима. Прекалено късно е. Прекалено късно е. Вече никой не може да се измъкне жив.

ПРОЛОГ

Не тичай, ще паднеш.

Мини през парка и продължи нагоре по хълма. Изчакай да светне зелено. Не още, не още.. .

Сега!

Виж котката на прозореца, която прилича на статуя. Само връхчето на опашката ѝ потрепва едва. Потрепва ли, потрепва.

Остава още една улица за прекосяване. Светофарът не работи, няма я и дамата с близалките – трябваше да е тук...

Огледай се в двете посоки. Не още, не още...

Сега!

Не тичай, ще паднеш.

Пощенската кутия, уличната лампа, автобусната спирка, пейката.

Голямото училище – не е моето училище, все още не.

Книжарницата, празният магазин, агентът, който продава къщи.

После е месарницата, на чиято витрина висят като обесници птици. Стискам очи, за да не гледам втренчените им погледи.

Мъртви са. Всички са мъртви.