Харесвам фейлетона, обичам го и го пиша – някой път веднъж дневно, друг път – веднъж седмично. И като пресметна, сигурно ми се събират няколко хиляди вестикарски текста за трийсет и пет години. В тази книга са събрани малка част от тях.

Фейлетон е лист на френски – това му е най-големият недостатък. Веднъж написан, изсъхва като лист отбрулен, щом вестникът се отпечата. Но има фейлетони, дело на майстори, които не изсъхват, не се сбръчкват и остават вечно свежи. По тях можеш да събереш пъзела на изминалото време и да разбереш епохата. Сатириците по-вярно пишат историята от историците. Иска ми се тия мои фейлетони от вчера, подредени в обратен ред (и послеписите към тях), да не са сухи хербарии от миналото, а свежа картина на годините, в които се наливаха основите (и киселините) на прехода. И малко преди това.

„Обръщам се със смях назад“, като се надявам читателите със смях да погледнат и напред!

Приет на шега, животът е по-приятен, вЕрвайте ми!

М. Вешим, наричан за краткост фейлетонист