Един аптекар в село Стежерово

"...С тъга трябва да констатирам, че едно прекрасно село с прекрасно население е пред своя залез. Защо се случи това, трудно намирам обяснение, но истината е налице. Това село не заслужаваше подобна участ и за съжаление такава е съдбата на множество подобни малки населени места. Не разбирам къде отидоха и за какво напуснаха родните си места толкова много хора и дали са намерили това, което търсеха и дали си е струвало да напуснат този край – цъфтящ, преуспяващ, плодороден и красив в миналото.
Все пак мисля, че тази благодатна земя продължава да зове своите бъдещи стопани и очаква новия си живот. Да се надяваме, че ще дойде някакво възраждане, с което ще се върнат старите хубави традиции, които да влеят нов живот. Обаянието на знойното лято, тихата и богата есен, белите и чисти зими и греещата пролет винаги ще ги има, няма да изчезнат. Тях ги е имало и пак ще ги има!
Позволявам си да вярвам дълбоко в себе си, във възраждането на красотата и неповторимата селска битност.
Е, разбира се, описаното тук разкрива романтичната и сантиментална стойност на случките от село Стежерово и моят селски живот с неговите хубави страни и приятни мигове. Понякога имаше и тъжни моменти, много работа и много отговорности, но те се забравят. Остават, запомнят се само тези приятни и романтични преживени моменти, а те не бяха никак малко. Остават незабравими и трайно, като следа в моето съзнание."
/Евгений Минков/