Един мъж

Ориана Фалачи (29 юни 1930–15 септември 2006 г.) е едно от най-известните имена на италианската журналистика, която провокира света с нападките си към исляма след атентатите от 11 септември 2001 г. Още 14-годишна се противопоставя на нацизма в родния си град Флоренция; по-късно става репортер и пише остри критични статии за следвоенното общество. През 60-те години на XX в. работи като военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война, пише за медии като „Ню Йорк таймс“, сп. „Лайф“ и лондонския в. „Таймс“. Налага собствен стил в журналистиката със своите конфронтационни и персонифицирани интервюта чрез разговорите си с личности като Хенри Кисинджър, палестинския лидер Ясер Арафат, иранския шах, аятолах Хомейни, режисьора Фредерико Фелини, Индира Ганди, гръцкия революционер Алекос Панагулис, Голда Меир, Лех Валенса, Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Дън Сяопин, актьора Шон Конъри и още много други знаменитости.

Свръхдоза полемика от най-висока класа има в страниците от Ориана Фалачи. Нищо ново, разбира се, тъй като полемиката е естественото състояние на скандалната журналистка през целия й творчески път. Романът „Един мъж“ е писан отдавна, през 1979 г., и е свързан с тероризма. Терорист е клеймото, прикачено на героя на „Един мъж“ Алекос Панагулис, голямата любов на журналистката. Панагулис се бори яростно в Гърция срещу т.нар. режим на полковниците при Пападопулос, става жертва на изтезания и преследване и в крайна сметка загива при крайно подозрителни обстоятелства. Журналистическият интерес отвежда Фалачи при него и така започва тази връзка, която ще даде материал за изключително въздействаща и силна книга. Описаното погребение на Панагулис, с което романът започва, остава в историята като една от най-мощните колективни демонстрации на гръцкия народ. То, както и моментът на тяхната среща, са примери за блестящ, картинен, емоционален писателски талант, който разбива границите между понятията за видове медии. Страниците на Фалачи по принцип имат това свойство: те сливат картина, звук и слово, изпълват въображението включително заради задъхания, обилен поток от думи…