Един от нас спи

В този нестандартен, оригинален и провокативен със стила си роман читателят е въведен в ядрото на душевното състояние на героинята разказвач, която се разкъсва между загубата на мъжете, които е обичала, и тежкото заболяване на майка си – защото вероятно не е оправдала очакванията й като нейна дъщеря.

Разказвачката е млада писателка, израснала е в провинцията край град Орхус, но дълги години прекарва в Копенхаген и изпитва затруднения да се почувства уютно в живота.

Романът е медитация над природата на загубата. Клоугарт притежава двойна сила: способна е да създава наситени с настроение пейзажи, описания на годишни времена и интериор с език, който се запечатва върху роговицата на читателя, както и успява да формулира остро парадоксите в екзистенциалните връзки, за които пише.

„Един от нас спи“ не е лек за четене роман, той е фрагментарен, композицията му е неравна, а главната героиня говори за себе си като „аз“ и „тя“ в зависимост от близостта, която чувства спрямо описваното, колко действително е то за нея. Читателят през цялото време остава нащрек (т.е. не той спи).

Авторката споделя в интервю, че романът е изследване на един спомен/картина: ябълково дръвче, отрупано с червени ябълки през зимата (скандинавците често ги оставят така необрани). За нея това е посланието на книгата: че носим отделни картини през целия си живот. Червените ябълки са чест мотив в романа, както и скованата от скреж земя.

Структурно книгата е построена върху повторения на темите: светлина, пейзаж, любов... Особеният езиков и граматически почерк на Клоугарт излиза на преден план, тя използва в екстремна степен граматиката и повторения, за да създаде лирически ритъм в текста. Проявява афинитет към създаването на цезура в изреченията, поставяйки двоеточие в средата им.

В романа има пасажи, в които езикът звучи сам по себе си, сякаш дълбоко в себе си натоварен с прозрение, което не може да се опише или преразкаже, а само да се преживее под формата тъкмо на тези изречения. Ако човек е чувствителен към езиковата артикулация, дъхът му ще секне; ако е широко скроен интелектуалец, който дири вътрешни линии, ще започне да чувства; а ако е слепият читател, готов да напада, ще прогледне.

Дали човек може да преживее подобно нещо: смъртта, която излиза на сцената, взлом в онзи дом, където е животът, обир на всичко онова, което човек е познавал. Когато загубиш майка си, не защото умира, а защото се превръща в смъртта, болестта смърт.

„Един от нас спи“ бързо става хит в скандинавските страни, а авторката е наречена Вирджиния Улф на Севера. Критиците на различни издания, наблюдаващи развоя на литературата, единодушно поставят романа като № 1 в класациите си на най-добрите книги на годината.