Един последен поглед

– Сериозно, Кит. Това ще бъде наистина голяма проверка за Ърнест и мен. – Скот въртеше шапчицата между пръстите си. – Ако приятелството Хемингуей – Фицджералд устои на изпитанията, на които сигурно ще се подложим един друг по време на пътуването, то ще просъществува завинаги, ей богу. Аз лично дълбоко вярвам в него. Дълбоко! Но има и един трик. То е като игра на комар, разбираш ли, и може би само търкаляме камъка на Сизиф. Може би Ърнест ще се откаже, преди още да сме изминали половината път за Фужер. Кой знае...
– Тогава какво ще стане? – попитах аз.
Скот се облегна безгрижно на фиата, сякаш знаеше, че е спечелил вниманието и обожанието ми и смяташе това за напълно естествено.
– Тогава отиваме по дяволите – каза той. – Ще се превърнем в полухора-полузверове и след това ще пропилеем бавно умиращите си таланти в отвратителни оргии от кориди и алкохол. И така, Кит, ясно ти е, че каквото и да се случи, докато трае пътешествието ни, то ще окаже влияние върху живота ни по-натам.